Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Дороти Смитам беше на седемнайсет години, когато узна със сигурност, че е откраднато бебе. Това беше единственото обяснение. Истината ѝ просветна като бял ден една събота сутрин към единайсет часа, докато наблюдаваше как баща ѝ върти молив между пръстите си, бавно прокарва език по долната си устна и после отбелязва в черното се тефтерче точната сума (24 пенса), която е платил на шофьора на таксито, за да откара семейството и багажа до гарата. Списъкът и неговото попълване щяха да ангажират вниманието му през по-голямата част от престоя им в Борнмът, а след завръщането на семейството в Ковънтри щяха да прекарат една ликуваща вечер в анализиране на съдържанието му, на която всички щяха неохотно д присъстват. Щяха да чертаят таблици, да правят сравнения с резултатите от предишната година (и дори за цялото предходно десетилетие, ако имаха късмет) и щяха да дават обещания следващата година да се справят още по-добре, преди, освежен от годишния си отпуск, баща им да се върне на службата си като счетоводител в "X. Дж. Уокър", производител на велосипеди, и да се захване здраво за работа за още една година.

Майката на Дороти седеше в ъгъла на вагона, попиваше памучна носна кърпичка ноздрите си. Правеше го скришом, кърпичката през повечето време оставаше скрита в дланта ѝ, а след лекото потупване тя стрелваше мъжа си с поглед, за да се увери, че не го е обезпокоила и той все още се взира с начумерено удоволствие в тефтерчето си. Ама наистина само Джанис Смитам можеше да настива с удивително упорство в навечерието на летния отпуск. Постоянството ѝ беше възхитително и Доли вероятно би приветствала предаността на майка си към навика, ако не беше съпровождащото гъгнене — толкова извинително и покорно, — от което ѝ идеше да прониже собствените си тъпанчета с подострения молив на татко. Майка ѝ прекарваше двете седмици на морето еднакво всяка година: като караше баща ѝ да се чувства като краля на пясъчния замък, като се тревожи за кройката на банския на Доли и се притеснява дали Кътбърт се сприятелява с "подходящи" момчета.

Горкичкият Кътбърт. Беше прекрасно бебе, което само гукаше щастливо, хилеше се беззъбо и имаше прелестния навик да ревва, когато Доли излезе от стаята. Колкото повече растеше обаче, колкото повече се увеличаваха годините му, толкова по-ясно ставаше, че брат ѝ е поел към челен сблъсък със съдбата — щеше да се превърне в двойник на господин Артър Смитам. Което за жалост означаваше, че въпреки обичливата привързаност помежду им, Доли и Кътбърт просто нямаше как да са една плът и кръв, и от само себе си се налагаше въпросът кои са истинските ѝ родители и как изобщо се е забъркала с тази жалка група хорица.