Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Какво е това? — попита Уилям, докато се притискаха към стената на близката къща. — Да не е квегански огън?

Джеймс поклати глава.

— Съмнявам се. Квеганският огън не е зелен.

— Мисля, че зная какво е — обади се Яжара.

— Нещо против да го споделиш с нас? — попита Джеймс.

— Да. Поне засега.

Щом тропотът на сипещите се от небето камъни утихна, Джеймс скочи и се затича към тъмницата. Стигнаха едно кръстовище и свърнаха наляво. Малко по-нататък излязоха на друго кръстовище и видяха какво е останало от тъмницата. Грамадна дупка зееше на мястото в стената, където преди имаше дървена порта; зад нея към небето се извиваха огнени езици, обгърнати от черен дим. Съвсем наблизо една преобърната каруца бе послужила за прикритие на капитан Гурут и двама жандарми. Джеймс, Уилям и Яжара доближиха тичешком каруцата, като се стараеха да се крият зад нея, тъй като от отвора в стената летяха стрели от лъкове и арбалети.

Капитанът погледна през рамо, махна им да се наведат и когато Джеймс приклекна запъхтян до него, изруга:

— Дано Асталон да изтръгне проклетите им сърца! — Кимна на спътниците на Джеймс и добави: — Както виждате, здравата сме я загазили.

— Какво стана? — попита Джеймс.

— Тези негодници! Взривиха стената на тъмницата и изтрепаха половината от хората ми!

— Кои са те? — попита Уилям.

— И аз знам колкото теб, момко. Водачът им е едър мъж с плешива глава и черна брада. Носи на шията си някакъв амулет от кост и размахва грамаден меч.

— Същият е, Джеймс — рече Уилям.

— Кой? — попита капитанът и в същия миг една стрела се заби в каруцата над главата му.

Джеймс погледна към Уилям.

— Този, който уби Талия, дъщерята на Лукас от „Шарения папагал“.

— Дъщерята на Лукас значи. — Гурут въздъхна. — Беше толкова мила. — Той погледна Уилям. — Съжалявам… момко.

— Ще му изтръгна сърцето, капитане — заяви пребледнелият Уилям. — Кълна се, че ще го направя.

— Щом е тъй, сега имаш тази възможност, момко. Тук ни притиснаха здравата, но вие двамата може да опитате да заобиколите тъмницата отзад.

— Къде е шерифът? — попита Джеймс.

Гурут кимна към останките на тъмницата.

— Някъде вътре. Тъкмо идвах на среща с него.

Джеймс поклати глава. Не беше от почитателите на шерифа Уилфред Мине, но го познаваше като съвестен и лоялен служител на принца, а синът му Джонатан бе един от агентите му. Надяваше се, че поне младият Джонатан се е измъкнал невредим.

— Щом шерифът е бил вътре, когато негодниците са взривили тъмницата, не бива да чакаме скоро помощ от двореца — заяви Джеймс.

— Да — каза навъсено Гурут. — Ще имат достатъчно време да осъществят пъкления си замисъл — какъвто и да е той. Досега не бях виждал някой да вдига във въздуха тъмница, за да проникне в нея — обикновено напъват в обратната посока.