Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Яжара вдигна ръка и около нея се появи облак от алено сияние. Тя го запрати към единия от двамата противници на Уилям, но остана разочарована, когато облакът се спусна към пода и се разсея бързо, без да причини никакви поражения.

— По дяволите! — изруга полугласно младата магьосница, след това пристъпи напред и замахна с тоягата към главата на единия мъж.

Непознатият почувства или долови по някакъв друг начин приближаващата се опасност, защото бързо наведе глава. После се извъртя на пета и отвърна с бързо мушване, което накара Яжара да отстъпи.

Все пак бе успяла да отърве Уилям от единия му противник и той бързо довърши другия. Джеймс също се отърва от своя и веднага след това удари с дръжката на рапирата си противника на Яжара в тила. Ала вместо да се строполи, наемникът само се забави при втория си опит да намушка магьосницата. Джеймс замахна отново и този път се чу ясен хрущящ звук — беше му строшил черепа.

Джеймс огледа кървавото меле и повдигна учудено вежди.

— Що за зловеща сцена е това?

Захвърлил окървавения меч, Уилям вече бе коленичил до ранената Талия и бе поставил главата й в скута си. Лицето на момичето беше бледо като платно: очевидно животът бързо я напускаше.

— О, Уилям… — прошепна тя. — Помогни ми…

Уилям се огледа отчаяно. Погледът му срещна този на Джеймс и той поклати безпомощно глава. След това потърси с очи Яжара.

— Ти беше една от най-добрите ученички на баща ми. Не можеш ли да я изцериш?

Яжара коленичи до раненото момиче и прошепна:

— Уилям, съжалявам, но раните й са твърде тежки. Дори да повикаме някой жрец… ще е твърде късно.

Джеймс коленичи от другата страна на момичето.

— Талия, кой го направи?

Талия го погледна.

— Търсеха баща ми. Не зная кои са. Водачът им беше едър като мечка. — Тя се закашля и от устните й потече кръв. — Той ме удари, Уилям. Той…

По лицето на младия лейтенант се стичаха сълзи.

— О, Талия, толкова съжалявам…

Изведнъж на лицето на момичето се изписа спокойствие. Джеймс и друг път бе виждал подобно изражение — малко преди животът да си отиде. За миг погледът й се проясни, сякаш болката беше изчезнала. Казваха, че така става, когато умиращият стъпва на прага на Залата на Лимс-Крагма и вижда едновременно и двата свята.

— Не се тревожи, Уилям — прошепна Талия. — Кълна се в Кахули, че ще бъда отмъстена!

После главата й се отпусна.

— Не… Талия! — извика отчаяно Уилям. Притисна я в обятията си, сетне бавно я положи на пода. След това се изправи, въздъхна и произнесе с неузнаваем глас: — Те трябва да си платят за това, Джеймс! Тръгвам след тях!

Джеймс погледна към входа на странноприемницата. Ако нашествениците бяха дошли за бащата на Талия, това бе най-вероятният път за бягство, избран от него.

— Почакай, Уилям — рече той. — Принцът ще ми откъсне главата, ако те оставя да тръгнеш сам. Ще получиш своето възмездие и аз ще бъда до теб в този миг. Но първо ми кажи какво се случи.