Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— В града има още за разглеждане, нали?

— Не съм сигурен, че би желала да посетим точно тези места по тъмно.

— Най-бедната част?

— Да, а също пристанището и Рибарското селище. Там дори денем понякога може да е опасно.

— Джеймс, мисля, вече ти доказах, че мога да се погрижа за себе си.

— Така е, но въпреки това предпочитам да стоим по-далеч от всякакви опасности — те и без това ще продължават да ни тормозят.

Тя се засмя.

— Добре, нека да бъде утре. Но какво става с Уилям? Нали каза, че тази вечер ще е свободен?

Джеймс посочи една странична уличка.

— Да свием оттук. Уилям най-вероятно е в „Шарения папагал“.

— Войнишка кръчма?

Джеймс повдигна рамене.

— Не точно, макар че някои от постоянните клиенти на Лукас са ветерани от Войната на разлома. Просто напоследък Уилям обича да се отбива там.

Яжара му хвърли кос поглед.

— Някое момиче?

Джеймс сметна, че прямият отговор ще е най-подходящ.

— Да. От няколко седмици Уилям се вижда с Талия, дъщерята на Лукас.

— Ами добре — отвърна Яжара. — Боях се, че още е…

— Влюбен в теб — добави Джеймс, като видя, че тя не иска да довърши.

— По-скоро жертва на сляпо увлечение — рече тя. — Направих грешка и…

— Виж, това не е моя работа — прекъсна я Джеймс. — Така че, ако не ти се говори, нямам нищо против.

— Не, искам да знаеш нещо. — Тя спря и се обърна към него. — Защото си негов приятел. Нали?

— Така е — потвърди Джеймс.

— А аз държа ние с теб също да сме приятели.

— И аз.

— Значи Уилям беше едно малко момче, което все ходеше по петите ми — искам да кажа веднага след като взе да забелязва жените. Аз бях с няколко години по-голяма от него и го мислех за досаден хлапак — нищо повече. — Тя спря и се загледа по улицата, сякаш се мъчеше да си припомни още подробности. — По това време бях влюбена в един от моите учители — много по-възрастен от мен. Доста глупаво от моя страна, разбира се. И той като мен беше кешиец, споделяхме общи възгледи за света и ролята на магията. Не беше никак трудно да започнем връзка… Но после всичко се обърка. Семейството ми не одобряваше, че се виждам с него, но вместо да ми нареди да преустановя връзката си, чичо ми предпочете да заповяда това на любовника ми. — Тя тръгна бавно, погълната от мислите си. — Той отказа да се вижда повече с мен, напусна Звезден пристан и се върна в Империята.

— Предполагам, срещу известно възнаграждение.

— Съмнявам се. Може би се е боял да не ми навлече гнева на баща ми, или той самият се е страхувал — ръцете на чичо ми стигат надалеч, дори до Звезден пристан.

— И? — подпита я Джеймс.

— Ами… дойде ред на Уилям. Бях потисната, уплашена и самотна, а Уилям бе близо до мен. — Тя го погледна. — Той е привлекателен млад мъж, внимателен и благороден, нежен и страстен, а аз се чувствах изоставена. Той ми помогна.

— А после?

— После… осъзнах, че съм сгрешила. Че не бива да се обвързвам с него, също както моят учител не биваше да се обвързва с мен. Уилям е син на херцог и му е предопределена друга съдба… а аз го използвах.