Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
Накрая Уилям получил парична помощ и от няколко холандски фамилии, макар и след много трудности. Уплашени от опасностите, свързани с това да въоръжат един принц, отбелязва Айзриъл, амстердамските патриции всъщност направили така, че отделените от тях фондове за флотата да не бъдат официално предназначени за английския десант, та да изглежда така, сякаш военната кампания е дело само на Уилям, а не и на Амстердам и на холандските провинции. Затова накрая Уилям останал сам, със запалена кибритена клечка в ръка: отговорността била негова, на негова сметки били и дълговете. За да се изиграе този театър, парите били поставени под лъжлив етикет, за да не фигурира каквото и да било в обществените сметки. Една част от финансовите помощи например е отделена тайно от четирите милиона, който Обединените холандски провинции били събрали през месец юли преди десанта, за подобрението на тяхната система от укрепления. Всичко това обяснява защо най-накрая изложени на кредиторите се оказали личните имущества на Уилям, тоест Оранжкото княжество. От друга страна Уилям бил предопределен да стане крал на Англия — нещо, което щяло да му позволи да реши всички проблеми със своите дългове (Дж. Айзриъл, The Amsterdam Stock Exchange and the English Revolution of 1688 в Tijdschrift voor Geschiedenb 103 [1990], стр. 412–440).
Фамилия Бартолоти
После идват тайните спомоществователи — родът Одескалки. Фамилията на папата може би не е финансирала директно десанта на Уилям в Англия, но със сигурност дълто време е изпращала пари на Оранжкия двор по криволичещи и загадъчни пътеки. Най-интересният канал, използван за тази цел на рода Одескалки, е този на Бартолоти, фамилията, за която Клоридия говори на прислужника по време на първия им разговор. Произхождали от Болоня, но съвсем скоро кръвта им се сляла изцяло с тази на фамилията Ван ден Хувел, която продължила да носи италианското фамилно име само по съображения, свързани с унаследяване на фамилното имущество.
Добре внедрени в холандската аристокрация, някои Бартолоти-Ван ден Хувел имали достъп до важни постове: сред тях има коменданти на пехотата на Амстердам, членове на градската гвардия и пастори-калвинисти. Връзките с господстващото съсловие най-накрая били увенчани с брака на дъщерята на Костанца Бартолоти Сузана с Константин Хюигенс, секретар на Уилям III Оранжки (Йохан Е. Елиас, De vroedschap van Amsterdam, Амстердам 1963, 1388–389).
Но изкачването по социалната стълбица били позволено само на ония, които едновременно се изкачвали и по стълбицата на богатството. И в рамките на няколко десетилетия Бартлоти станали едни от най-могъщите банкери, в състояние да служат на великите, между които и на Оранжката династия. Вилем Бартолоти например бил сред организаторите на един заем от 2 милиона флорина при лихва 4 % в полза на Фридрих-Хайнрих Оранжки, дядото на Уилям. На същия Вилем Бартолоти бабата на Уилям, Амалия от Солмс, дала в залог фамилните си бижута.
Синът на Вилем Бартолоти, който бил взел името на баща си, заемал пари с лихва и работел с един съдружник на име Фредерик Риел (и двамата фигурират между длъжниците на Карло Одескалки, Римски държавен архив, Фонд Одескалки, Счетоводни книжа, XXIII A2 к. 152). От баща си младият Бартолоти бил наследил не само парите и недвижимото имущество, но също и кредитни полици. И през декември 1665, след като починала майка му, Вилем Бартолоти-младши станал кредитор на Уилям Оранжки, който тогава бил едва петнайсетгодишен. Принц Оранжки всъщност дължал 200 000 флорина за изплащане въз основа на две облигации. Първата, от 150 000 флорина, била гарантирана от една ипотека „върху владението на града Веер и неговите околности“, тоест облагородените терени, отвоювани от морето. Оставащата сума пък се гарантирала от друга ипотека „върху някои земи в Германия“, където всъщност се намирали някои от владенията на Оранжкия двор (Елиас, op. cit., 1390).
Приливът на пари от касите на рода Одескалки към Холандия, насочен следователно и към принц Оранжки, достига върха си през 1665. Вярно е, че в този момент Уилям е бил все още незрял петнайсетгодишен младеж и че чак през април 1666 Генералните Щати на Холандия, постоянно разяждани от недоверие спрямо наследствените владетели, щели да се решат да го осиновят с временната и двойствена титла Наследник на държавата. Вярно е също, че по време на двете години на англо-холандския конфликт, който избухва през 1665, търговският обмен с Италия (и следователно може би финансовите транзакции) показва осезаемо нарастване и увеличаването на паричните преводи на рода Одескалки би могло да се дължи на този по-общ процес.