Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Благородно решение — намеси се Артур, надигайки се от мястото си, докато Ланселет целуваше бродирания къс коприна и го прикрепваше към шлема си. — Но най-смелият рицар в моя двор заслужава и други почести. Тази вечер ще бъдеш гост на кралската маса, Ланселет, и ще ни разкажеш всичко, което ти се е случило, откак напусна Камелот.
Гуенхвифар помоли да я извинят и забърза заедно с придворните си дами обратно към замъка, за да подготвят всичко за пиршеството. Илейн и Мелиъс не спираха да дърдорят за храбростта на Ланселет, за майсторската му езда, за щедростта, с която се отказа от ценната награда. Но Гуенхвифар мислеше само как я гледаше той, когато поиска панделката от шията й. Тя вдигна поглед и веднага срещна тъмните, загадъчни очи на Моргана, която я гледаше усмихнато. „Не мога вече да се моля за душевен мир. Отказах се от правото си да се моля“.
В началото на пиршеството Гуенхвифар не спираше да обикаля залата, проверяваше дали всички гости са добре настанени и обслужени. Докато тя заеме мястото си на кралската маса, повечето бяха успели да се напият. Навън се беше смрачило. Прислужниците внесоха лампи и факли, и започнаха да ги прикрепват по стените. Артур, също поразвеселен, заяви:
— Виждаш ли, лейди, и ние си палим Белтейнски огън тук, в замъка. Моргана бе седнала близо до Ланселет. Гуенхвифар чувстваше, че лицето й пламти от горещината и изпитото вино; тя извърна поглед, за да не ги вижда заедно. Ланселет се прозя силно и каза:
— Вярно, че днес е Белтейн. Бях забравил.
— Затова Гуенхвифар държеше да има празненство, та хората да не се чувстват изкушени да се върнат към старите ритуали — заяви Артур. — Винаги има различни начини да се справиш с един проблем — ако бях забранил изрично огньовете, веднага щяха да ме обявят за тиранин…
— А също и за клетвопрестъпник пред Авалон, братко — обади се тихо Моргана.
— Но след като кралицата се старае да забавлява хората тук, за да седят край масите в замъка, вместо да излязат на полето, да танцуват край огньовете, целта ни ще бъде постигната много по-лесно!
Моргана сви рамене. Гуенхвифар имаше чувството, че тя тайно се забавлява. Беше пила съвсем малко — всъщност беше може би единственият напълно трезвен човек на кралската трапеза.
— Ти пътува из Лотиан, Ланселет — там празнуват ли още Белтейн?
— Така казва кралицата — отвърна Ланселет, — но може и да се е пошегувала. Що се отнася до мен, не съм забелязал нищо, по което може да се предположи, че кралица Моргоуз не е най-съвестна християнка. — Въпреки това на Гуенхвифар й се стори, че той хвърли притеснен поглед към Гауейн, докато говореше. — Имай предвид, Гауейн, че нямам нищо против повелителката на Лотиан, и не искам да влизам в спор с теб или някой от близките ти…
Отговори му само леко похъркване. Моргана се изсмя рязко:
— Ето ти го Гауейн — спи на масата! Аз също искам да науча новини от Лотиан, Ланселет… не ми се вярва, че някой, който е живял там, може бързо да забрави белтейнските огньове. Слънцето владее приливите в кръвта на всеки, който е отраснал на Авалон — така е с кралица Моргоуз, така е и с мен — нали, Ланселет? Артур, помниш ли ритуала на Драконовия остров, когато те провъзгласиха за крал? Колко години има оттогава — девет или десет…
По някаква причина думите й раздразниха Артур, но когато проговори, тонът беше спокоен.
— Било е преди много години, а сега е минало и забравено, сестро — светът се променя с всеки нов сезон. Мисля, че тези ритуали са отживели времето си и имат все още стойност само за хората, които живеят от своя труд из нивята. Затова и продължават да призовават Богинята да благослови посевите — Талиезин мисли така и аз няма да му противореча. Но съм убеден, че старите ритуали нямат вече нищо общо с хората, които живеят в укрепени замъци и градове и са чули словото на Христа. — Артур вдигна чашата си, пресуши я наведнъж и допълни с пиянски ентусиазъм: — Бог ще ни даде всичко, което желаем — всичко, което е редно да желаем. Няма нужда да се обръщаме към старите богове — нали, Ланселет?
Гуенхвифар почувства за миг погледа на Ланселет върху себе си. После той отвърна:
— Кой от нас може да има всичко, което желае, кралю мой? Това не е възможно, дори да си крал — или даже… бог.
— Но аз искам моите… моите поданици да имат всичко, което желаят — упорстваше с надебелял език Артур. — Същото иска и кралицата — затова си имаме наши бел-белтейнски огньове…