Мъглите на Авалон (Том 1)

Тя се обърна и загледа спящия Артур. О, да, той наистина й беше скъп и тя го обичаше много. Вярно, на времето я беше взел заради зестрата, без изобщо да я е видял, но после я обикна. Винаги я беше уважавал и засвидетелствал любовта си — не беше негова вината за това, че тя не можеше да изпълни дълга си на кралица и да осигури наследник на трона.

Ланселет — не, не, беше се заклела последния път, когато той напусна двора, да не мисли вече за него. Още копнееше за него — със сърцето, душата и тялото си; но бе дала клетва, че ще бъде вярна съпруга на Артур, че никога вече няма да позволява на Ланселет дори тези детински милувки, които само измъчваха и двамата и ги караха да мечтаят за нещо повече… Дори да не беше голям грях, това беше игра с огъня.

Белтейн. Може би тя имаше дълг като ревностна християнка и християнска кралица да организира в двора такива празненства, че хората да се забавляват, без да излагат на опасност безсмъртните си души. Знаеше, че Артур е наредил по Петдесетница да се организират игри, и че ще се раздават награди на победителите — така правеше всяка година, откак пристигнаха в Камелот. Но и сега в двора имаше достатъчно рицари, за да се организира турнир. Тя самата можеше да предложи една сребърна чаша за награда. Щеше да покани и арфисти, да организира танци. Хрумна й една игра, с която съкращаваха дългите часове, докато предяха — и сега кралицата щеше да награди с хубава панделка жената, която успееше да изпреде най-много прежда за един час, или пък да изтъче най-много плат. Да, трябваше да се измислят някакви невинни забавления, та хората да не чувстват липсата на забранените празненства на Драконовия остров. Гуенхвифар стана и започна да се облича — трябваше веднага да потърси Кай.

Тя наистина съумя да прекара много приятна сутрин. Артур също се зарадва на идеята й, когато я сподели с него. Гуенхвифар обсъжда с Кай наградите за бъдещите победители почти до обяд — щеше да има отделна награда за най-добър ездач, друга — за този, който владее меча най-добре. Хубаво щеше да е, ако има награда за най-добре представилия се от момчетата, които още не бяха получили рицарско звание — може би наметало. Но през цялото време я гризеше една мисъл, загнездила се дълбоко в сърцето й: „На днешния ден боговете на древните наредили да се чества плодородието… а аз съм безплодна“. В крайна сметка стана така, че един час преди пладне, когато фанфарите щяха да възвестят началото на турнира, Гуенхвифар тръгна да търси Моргана, без сама да знае какво точно ще й каже.

Моргана бе пълновластна господарка на стаята, в която боядисваха изпредената вълна. На нея бе поверено и варенето на пиво — тя знаеше какво се прави, за да не вкисва пивото, умееше да дестилира спирт, който й служеше за лекарства правеше и парфюми от венчелистчетата на цветя — нейните парфюми ухаеха понякога по-приятно от онези, които търговци донасяха отвъд моретата и струваха цяло състояние. Според някои от жените в тези парфюми имаше магия, но Моргана й беше казала, че няма нищо подобно. Просто бе изучила свойствата на цветята и другите растения. Моргана твърдеше, че всяка жена би могла да върши същото, стига само да е сръчна и да има време и желание да се изучи.