Мъглите на Авалон (Том 1)

— Мисля, че и на мен ми стига толкова музика и веселба. Цял ден съм бил на кон, още отпреди зазоряване, защото много исках да пристигна навреме за турнира. Искам да те помоля за разрешение да се оттегля, Артур.

Гуенхвифар прецени по обръщението, че и той е пийнал. Винаги се обръщаше към Артур пред хора с „кралю“ или „повелителю“. Казваше му „Артур“ или „братовчеде“ само когато оставаха сами.

Тъй или иначе, беше вече късно и наоколо нямаше достатъчно трезви хора, които да забележат как се обръща Ланселет към краля — все едно, че бяха сами. Артур изобщо не отвърна на Ланселет — беше се посмъкнал малко в трона си и седеше с полуотворени очи. „Какво пък“, помисли Гуенхвифар, „той сам го каза — пирува в собствения си замък, а ако човек не може и да си пийне край собственото си огнище, за какво се сражаваха толкова години? Сега поне можеха да празнуват и да се веселят необезпокоявани“.

Но ако Артур беше пиян, надали щеше да й обърне внимание в леглото тази нощ.

— Тя почувства ясно панделката, която се увиваше около шията й. Амулетът изведнъж натежа и тя почувства топлина между гърдите си, там, където висеше торбичката.

„Тази нощ се празнува Белтейн — можеше да не се напива точно сега! Ако трябваше да изпълнява старите езически ритуали, сигурно щеше да си спомни, че вечерта не бива да свършва така“ — казваше си Гуенхвифар, а бузите й горяха от нескромността на собствените й мисли. — „Трябва и аз да съм пияна!“ Загледа раздразнено Моргана — тя седеше трезва и напълно спокойна, и си играеше с панделките, с които беше украсена арфата й. Защо се усмихваше цяла вечер така?

Ланселет се наведе към Гуенхвифар и каза:

— Струва ми се, че нашият господар и повелител попрекали с виното и пируването, лейди. Ако ти освободиш прислужниците и останалите рицари, аз ще потърся шамбелана на Артур, за да му помогне да отиде до покоите си.

Той стана. Гуенхвифар забеляза, че виното е хванало и него, но се държеше — само движенията му бяха станали малко по-предпазливи от обикновено. Тя също стана и започна да обикаля гостите, за да им пожелае лека нощ. Установи, че и нейната глава е замаяна и върви с несигурни стъпки. Пак срещна загадъчно усмихнатия поглед на Моргана и й се счуха думите на проклетата магьосница: „Ако заклинанието подейства не точно както си си представяла, Гуенхвифар, недей да обвиняваш мен…“

Ланселет си проправяше път през гостите, които излизаха на тълпи от залата.

— Прислужникът на краля е изчезнал някъде — из кухните се говореше, че почти цялата прислуга е на Драконовия остров заради огньовете. Дано Гауейн или Балан да са още тук — само те са достатъчно силни, че да отнесат краля до леглото му…

— Гауейн беше толкова пиян, че не можеше да ходи сам — каза Гуенхвифар, — а мисля, че изобщо не видях Балан. Ти в никакъв случай няма да успееш да го отнесеш, защото той е по-висок и по-едър от теб…

— Нека опитам все пак — каза Ланселет със смях и се наведе към Артур.