Мечът на Шанара

— Докога ще продължават всичките тези щуротии? — попита той.

Ший го погледна изненадан.

— Не разбирам за какво говориш — отговори той и хвърли поглед на Флик, който сви неразбиращо рамене.

— На всичкото отгоре не се и храниш като хората — Баща му погледна многозначително чинията му. — Как ще си възвърнеш силите, ако не се храниш нормално? — Млъкна за малко, после сякаш се сети нещо, за което беше напълно забравил.

— Пак някакви си странници, това имам предвид. Предполагам, че пак ще зачезнеш нанякъде. Мислех си, че всичко е свършило.

Ший го погледна изумен:

— Никъде няма да ходя. Какви, по дяволите, ги говориш?

Ший Омсфорд седна тежко на празния стол и погледна отблизо доведения си син. Явно беше убеден, че ако иска да получи откровен отговор, трябва да положи малко усилия.

— Ший, никога не сме се лъгали, нали? Откакто си се върнал от посещението си при принца на Лий, не съм ти досаждал с въпроси и не съм настоявал да ми кажеш какво се е случило, докато си бил там, въпреки че офейка посред нощ, без да се обадиш на някого, въпреки, че откакто си се върнал, приличаш на призрак и много упорито отбягваш да говориш как и защо точно се случи това. Сега обаче искам отговор — продължи той бързо, когато Ший се опита да му възрази. — Никога не съм искал да ми казваш каквото и да било, нали така?

Ший поклати мълчаливо глава. Баща му кимна доволен.

— Не съм те питал, защото не обичам да се бъркам в личните работи на хората. Но не мога да забравя, че миналия път изчезна от Вейл след като се появи оня странник, който попита за теб.

— Друг странник! — възкликнаха братята в един глас.

В миг всичките им стари спомени ги връхлетяха — тайнственото изчезване на Аланон, предупреждението на Балинор, Носителите на черепи, бягството, страхът… Ший стана бавно от стола.

— Дошъл е някой, който ме търси?

Баща му кимна и широкото му лице помръкна. Забелязал беше тревогата в очите на сина си, когато той хвърли бърз поглед към вратата.

— Странник, също както тогава. Пристигна преди няколко минути. Пита за теб. Чака в предверието. Но не…

— Ший, какво можем да направим? — намеси се бързо Флик. — а дори камъните на елфите не са в нас, за да ни защитават.

— Ами… не знам — измърмори брат му, който отчаяно се мъчеше да събере мислите си. — Можем да се измъкнем през задния вход…

— Я почакайте малко — Курсад Омсфорд беше чул предостатъчно.

Сграбчи здраво раменете им, извърна ги рязко с лице към него и ги изгледа недоумяващо.

— Не съм възпитавал децата си да бягат от трудностите. — Втренчи се в разтревожените им лица, после поклати глава. — Трябва да се научите да решавате проблемите си, а не да бягате от тях. Я виж ти. Та вие сте си у дома, сред близки и приятели, които няма да ви изоставят. Какви са тези приказки за бягство?