Мечът на Шанара

— И все пак, не можеше ли да ми кажеш поне защо Мечът ще унищожи Брона? — упорстваше Ший.

И с какво щях да ти помогна, Ший?

Човекът от Вейл се намръщи:

— Не разбирам.

— Е, добре, ако ти бяха казал всичко, което имах право да та кажа за Меча — не забравяй, че сега говорим вече след събитието, за да ти го обясня — щеше ли това наистина да ти помогне? Щеше ли да продължиш диренето на Меча? Щеше ли да съумееш да изтеглиш Меча и да го вдигнеш срещу Брона, ако знаеше, че единственото, което той ще направи, е да разкрие истината на Брона за самия него? Ти сигурно дори нямаше да ми повярваш, ако ти бях казал, че едно такова просто нещо е в състояние да унищожи чудовище със силата на Господаря на магиите. Щеше ли да ми повярваш? — Наведе се по-близко до Ший в слабата светлина на огъня. — Дали нямаше да се поддадеш на собствените си желания и да се откажеш в някой момент от издирването на Меча? Колко истина би могъл да понесеш?

— Не знам — отговори Ший замислено.

— Е, сега ще ти кажа нещо, което не можех да ти кажа преди. Преди петстотин години Джърл Шанара е знаел истината за Меча и въпреки това се провалил.

— Но аз си мислех, че…

— Че е успял? — довърши Аланон мисълта му. — Ако той беше успял, Господарят на магиите щеше да бъде унищожен, нали така? Не, Ший, Джърл Шанара не е успял. Бремен доверил на краля на елфите тайната на Меча, защото и той самият бил убеден, че ако човекът, който държи в ръцете си талисмана, знае как трябва да бъде използван, ще бъде по-добре подготвен за сблъсъка си с Брона. Оказало се обаче, че не е така. Въпреки предупреждението, че истината за него ще му бъде разкрита, Джърл Шанара не бил подготвен за това, което открил. Е, какво пък. Вероятно не е имало начин, по който предварително да се подготви както трябва. Издигаме прекалено много стени, които ни предпазват да бъдем напълно откровени със самите себе си. Според мен, той никога не е повярвал истински в предупреждението на Бремен за това, което щяло да му се случи, след като най-после успее да вземе Меча на Шанара в ръцете си. Джърл Шанара е бил крал-воин и вроденият му инстинкт го е карал да разчита на Меча като на физическо оръжие, независимо от предупреждението, че той няма да му помогне по този начин. Когато се изправил лице в лице пред Господаря на магиите и талисманът започнал да му въздейства точно така, както Бремен го бил предупредил, той изпаднал в паника. Не му помогнали нито физическата му сила, нито воинската му доблест, нито натрупания в сраженията опит. Това, което трябвало да приеме, се оказало прекалено много за него. В крайна сметка Господарят на магиите успял да се измъкне.

Ший поклати невярващо глава:

— Може би аз нямаше да реагирам така.