Легенди за Войната на разлома

— Мразя те — изломоти вяло Джими, без сам да знае себе си ли има предвид, Флора ли, която му бе докарала всичко това, кораба ли, екипажа ли, или всички наведнъж.

Стомахът му беше на възел, главата го болеше, а очите — все едно че ги беше търкал с горещ пясък. „Вече знам за какво е измислена думата ужас“, рече си той, докато пълзеше едва-едва към перилото и стомахът му се надигна отново, макар да не беше останало нищо за изхвърляне.

„И воня ужасно“.

Толкова ужасно, че повечето време изкарваше на палубата, та силните ветрове да поиздухат вонята. Това означаваше най-вече при кърмата, защото вятърът идваше от юг. Бързо се беше научил, че плюенето не е единственото нещо, което не бива да правиш срещу вятъра. Свежият въздух му помагаше донякъде да се изтърпи, но отбягваше всякаква компания.

Понякога, между пристъпите на повръщане, се самоизтезаваше, като си припомняше първоначалните си планове за това пътуване. Беше си представял как ще играе на зарове с екипажа и набързо ще опразни джобовете на моряците. Беше го правил много пъти в Крондор, макар че тогава повечето моряци бяха пияни.

Но вместо това екипажът се забавляваше — промъкваха се до него и му ръмжаха неща от рода на: „Аха, гадно ти е, а? Трябва ти една хубава паница с хубава тлъста мръвка вътре, с мазен сос, момченце! Или к’во ще кажеш за студена рибешка яхнийка?“ И после се смееха, щом почнеше да ругае немощно, без да разбират, че е готов да ги изколи всички на място, стига да не беше толкова слаб и стига от движението да не му ставаше още по-зле.

„А може би ме помнят от игрите на зарове по кръчмите и това сега е някаква форма на зло и извратено отмъщение“.

Флора се добра до него със залитане. Носеше му халба рядък бульон. Присви се до него на завет от влажния вятър зад един вързан за палубата кафез.

— Флора — изстена той и се опита да пийне малко от соления бульон. Като че ли по-малко болеше, когато имаш какво да дадеш на морето. — Мислиш ли, че са ме познали? Дали не съм обрал нечий джоб, или съм попрекалил с печалбата със заровете, как мислиш? — После поклати глава. — Но от това нямат полза, тъй че какво се притеснявам и аз.

Тя сви рамене.

— Ами, ако аз разбера, че край мен има някой, който ме е обрал или измамил, и единственото отмъщение, което мога да му нанеса, е да го накарам да повръща, щях да го направя, и то с радост. И бих решила, че има полза, и то доста. — Усмихна се, като видя измъчената му и уплашена физиономия. — Но не смятам, че са те познали, Джими. Аз самата едва те познах, като те видях отначало на кея, толкова достолепно изглеждаше!

Тя се загърна в дебелия си шал и се присви по-близо до него; потръпваше от студ. Топлината й беше добре дошла, а и това, че го заслони от вятъра от тази страна.

— Всъщност, изглежда го правят всеки път, щом на някой му прилошее, все едно дали пътник, или моряк — продължи Флора. — Мисля, че е много злобно, и ги помолих да не го правят повече. Но честно казано, не мисля, че ще устоят.