Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
На Лийша ѝ се наложи да ускори крачка, за да не изостава от Арейн, която я водеше през женското крило на двореца. Толкова беше свикнала с преструвките ѝ на стара изкуфяла жена, че сега като че ли виждаше съвсем друг човек.
„Нещо ужасно се е объркало“, осъзна тя, щом се бе наложило херцогинята майка да зареже представлението в коридора.
Надуши го веднага щом влезе в покоите ѝ. Арейн беше отворила прозорците и бе напълнила стаята със свежи цветя, но вонята не можеше да бъде сбъркана. Лявото ѝ око подскочи и тя разбра, че това бе началото на главоболие, което до края на деня щеше да я е вкарало плачеща в леглото.
Брайър чакаше в приемната; изглеждаше — и миришеше — по-зле от последния път. Имаше кръв по дрехите му, които все още бяха мокри от газенето през топящия се сняг. Онази част от кожата му, която се виждаше, бе покрита със синини и драскотини.
Лийша отиде при него, потискайки поривите за повръщане. Болката изригна зад окото ѝ и тя преглътна и нея, оглеждайки го за наранявания.
Момчето изглеждаше изтощено, сякаш не беше спало от седмица. Краката му бяха окървавени и покрити с пришки, но не се забелязваха инфекции. Останалите рани изглеждаха болезнени, но повърхностни.
— Какво се случи? — попита го тя.
Брайър погледна към Арейн и отговорът дойде от нея, докато Лийша продължаваше да обгрижва момчето.
— Тамос повел атаката за превземането на Пристан — каза херцогинята майка. — Съвместни усилия с лактънците и райзънската съпротива.
— Защо никой не ми каза за това? — попита Лийша.
— Защото не ти вярвам, когато става въпрос за красиянците — отвърна безизразно Арейн. — Ти щеше да си против нападението.
Лийша скръсти ръце.
— И какво постигна брилянтната военна стратегия на Ваша Светлост?
— Изгубихме — отвърна тихо Брайър и се разплака.
Лийша инстинктивно посегна към него, пое си дълбоко дъх през устата и прегърна момчето; сълзите му оставяха пътечки в калта и петната свинекоренов сок по лицето му. В нея се надигаха хиляди въпроси, но в момента само един имаше значение.
— Къде е Тамос? — попита тя.
Без да спира да плаче, Брайър поклати глава. Той бръкна в робата си и извади парче сгъната хартия, мръсна и покрита с петна.
— Каза ми да ти дам това.
— А? — рече Арейн.
Брайър очевидно беше пропуснал това в доклада си.
Лийша взе хартията с треперещи ръце. Думите, написани набързо, бяха замазани, но почеркът на Тамос ясно си личеше. Посланието беше кратко:
Скъпа моя Лийша,
Прощавам ти. Обичам те.
Може да се съмняваш във всичко, но не и в това.