Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Черепният трон
Черепният трон - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черепният трон

Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:

Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи веднъж завинаги край на войната с демоните.Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно значим лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала…Питър Брет е един от любимите ми нови автори.Патрик Рутфъс, „Името на вятъра“Към моите български читатели:Всеки път, когато моя творба бъде издадена на друг език, аз се чувствам смирен, припомняйки си, че ние, хората по света, си приличаме толкова много. В края на краищата всеки понякога се плаши от тъмното…Добре дошли в семейството! Надявам се, че приключението ще ви хареса.С най-сърдечни пожеланияПитър В. Брет
1 ... 269 270 271 272 273 274 275 276 277 ... 310
Перейти на страницу:

На Лийша ѝ се наложи да ускори крачка, за да не изостава от Арейн, която я водеше през женското крило на двореца. Толкова беше свикнала с преструвките ѝ на стара изкуфяла жена, че сега като че ли виждаше съвсем друг човек.

„Нещо ужасно се е объркало“, осъзна тя, щом се бе наложило херцогинята майка да зареже представлението в коридора.

Надуши го веднага щом влезе в покоите ѝ. Арейн беше отворила прозорците и бе напълнила стаята със свежи цветя, но вонята не можеше да бъде сбъркана. Лявото ѝ око подскочи и тя разбра, че това бе началото на главоболие, което до края на деня щеше да я е вкарало плачеща в леглото.

Брайър чакаше в приемната; изглеждаше — и миришеше — по-зле от последния път. Имаше кръв по дрехите му, които все още бяха мокри от газенето през топящия се сняг. Онази част от кожата му, която се виждаше, бе покрита със синини и драскотини.

Лийша отиде при него, потискайки поривите за повръщане. Болката изригна зад окото ѝ и тя преглътна и нея, оглеждайки го за наранявания.

Момчето изглеждаше изтощено, сякаш не беше спало от седмица. Краката му бяха окървавени и покрити с пришки, но не се забелязваха инфекции. Останалите рани изглеждаха болезнени, но повърхностни.

— Какво се случи? — попита го тя.

Брайър погледна към Арейн и отговорът дойде от нея, докато Лийша продължаваше да обгрижва момчето.

— Тамос повел атаката за превземането на Пристан — каза херцогинята майка. — Съвместни усилия с лактънците и райзънската съпротива.

— Защо никой не ми каза за това? — попита Лийша.

— Защото не ти вярвам, когато става въпрос за красиянците — отвърна безизразно Арейн. — Ти щеше да си против нападението.

Лийша скръсти ръце.

— И какво постигна брилянтната военна стратегия на Ваша Светлост?

— Изгубихме — отвърна тихо Брайър и се разплака.

Лийша инстинктивно посегна към него, пое си дълбоко дъх през устата и прегърна момчето; сълзите му оставяха пътечки в калта и петната свинекоренов сок по лицето му. В нея се надигаха хиляди въпроси, но в момента само един имаше значение.

— Къде е Тамос? — попита тя.

Без да спира да плаче, Брайър поклати глава. Той бръкна в робата си и извади парче сгъната хартия, мръсна и покрита с петна.

— Каза ми да ти дам това.

— А? — рече Арейн.

Брайър очевидно беше пропуснал това в доклада си.

Лийша взе хартията с треперещи ръце. Думите, написани набързо, бяха замазани, но почеркът на Тамос ясно си личеше. Посланието беше кратко:

Скъпа моя Лийша,

Прощавам ти. Обичам те.

Може да се съмняваш във всичко, но не и в това.

Тамос

Лийша го прочете три пъти и буквите се размазаха пред очите ѝ, които се напълниха със сълзи. От гърдите ѝ се изтръгна ридание, тя изпусна хартията и покри с шепи лицето си. Брайър отиде до нея и я прегърна така, както бе направила тя.

Арейн се наведе, грабна хартията и изсумтя, докато я четеше.

— Ще ни върнат ли тялото му, за да го погребем? — попита Лийша.

Арейн се уви в шала си и отиде до прозореца, поглеждайки към сивото зимно небе.

— Очаквам красиянците скоро да изпратят емисар. Ако поискат пари, ще им ги дадем. Цената няма значение.

— Те не искат пари — каза Лийша. — Искат война.

Арейн се обърна и срещна погледа ѝ.

— И това ще им дадем, щом го искат. Цената няма значение.

Красиянският емисар пристигна две седмици по-късно, един дама, придружаван от двама дал’шаруми. Дворцовите стражи конфискуваха оръжията им, гледаха ги с открита враждебност, но красиянците излъчваха вбесяващата самоувереност на своя народ и невъоръжени и заобиколени от врагове, се държаха също толкова високомерно, както и на тяхна територия.

Лийша ги наблюдаваше от кралската ложа — редица седалки, разположени зад подиума на трона. Слънцето се беше спуснало ниско, под високите прозорци на тронната зала. Дневната светлина беше слаба и през защитените си очила тя смътно различаваше самодоволните им аури.

Заедно с нея в ложата седяха херцогинята майка, Уонда и принцеса Лорейн от Мливари. Месечният цикъл на Мелни все още не беше дошъл и Арейн ѝ беше забранила да присъства.

Лийша за пръв път виждаше мливарската принцеса, след като пристигнаха новините за красиянската победа. Лорейн също знаеше предварително за нападението. Лорд Самент би трябвало да е яздил редом с Тамос, докато кавалерията му е нападала, и оттогава не се беше чуло нищо за него.

Лорейн се беше скрила в посолството, охранявано от патрули на Планинските копия, докато не научи за пристигането на емисаря. Тя като че ли се беше състарила през последните няколко дни. Под очите ѝ имаше тъмни кръгове, които дори пудрата не можеше да скрие напълно, но погледът ѝ не бе изгубил остротата си.

1 ... 269 270 271 272 273 274 275 276 277 ... 310
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)