Младите лъвове [bg]

— Радвам се — рече Павоне с уморен и замислен глас, като се облегна до тях на капака на джипа. Той запали небрежно цигара, без да прикрие пламъчето на кибритената клечка, която освети за миг гъстите му черни вежди.

— Вие навярно идете, за да ме смените от пост, полковник? — подхвърли Стелевато.

— Не съвсем, Ники. Вие и без това спите прекалено много. Помнете, че няма да постигнете много нещо в този живот, ако спите от сутрин до вечер.

— Аз изобщо не желая да постигам нещо — отвърна Стелевато. — Искам само да се върна вкъщи и да продължа да си разнасям лед.

— Ако имах твоята работа, и аз щях да пожелая да се върна на нея — обади се Майкъл.

— И на вас ли е разправил тия лъжи за четиринадесетте жени? — попита го Павоне.

— Кълна се, че не ви лъжа! — възкликна Стелевато.

— Всички италианци лъжат, щом стане дума за жени — рече Павоне.

— Ако питате мене, Ники е още девствен.

— Ще ви покажа някои от писмата, които съм получил от тях — заяви с обиден глас Стелевато.

— Полковник — престраши се Майкъл, окуражен от тъмнината и шеговития тон на разговора. — Бих искал да поговоря с вас, ако, разбира се, не смятате да си легнете отново.

— Не мога повече да спя — отвърна Павоне. — Хайде, елате да се поразходим. — Двамата се отдалечиха малко, но полковникът се спря и подвикна на Стелевато: — Ники, следи внимателно за парашутисти и за измамени съпрузи!

После улови леко Майкъл под ръка и го поведе настрани от джипа.

— Знаете ли какво? — тихо рече Павоне. — Аз вярвам всичко, което Стелевато разправя за тия жени! — Той се засмя добродушно и попита със сериозен глас: — Какво ви тежи, Майкъл?

— Бих искал да ви помоля за една услуга — колебливо рече Майкъл. После раздразнено си помисли: „Ето че пак не мога да се реша!“ — Моля да ме прехвърлите в някоя бойна част!