Сътворението

Бе изминал месец от сватбата на Дарий с дъщерята на Мазист, когато видях царица Аместрида — в деня след злочестата нощ, в която Ксеркс за пръв път прелъсти новата си снаха. Бях сам с царица Атоса. Старата Атоса вече съвсем бе изоставила преструвките, че някой трябва да бди над целомъдрието й. Но и сравнително младата Аместрида се държеше свободно като мъж. През онези златни години нашите дворцови дами бяха по-свободни от всякога. Естествено, заловяха ли някоя жена от харема насаме с мъж, очакваше я удушаване, а мъжа заравяха жив — далеч по-зла участ от тази, отредена на атинския прелюбодеец, комуто вкарват ряпа в ануса, а това може да достави по-скоро удоволствие, отколкото неприятно усещане.

Аместрида е висока, слаба, крехка жена. Има мелодичен глас, тъмни очи, бяла кожа и лесно се изчервява. Държането й е благо и нерешително. И макар на пръв поглед никак да не прилича на своята предшественица, тя вдъхва не по-малко страхопочитание от Атоса. Подозирам, че Атоса — която по-добре познавах — бе по-умна. От друга страна, Аместрида управлява Персия вече много по-дълго от Атоса. Освен това Атоса бе принудена да дели властта с Дарий, а Аместрида никога не я е поделяла с никого. Управлява сина си Артаксеркс така, както управляваше баща му Ксеркс. И се справя добре. Несъмнено до голяма степен нейна е и заслугата за дълготрайния мир в Персия, чийто грохнал символ съм аз — треперещ от студ в тази ветровита къща.

Аместрида влезе в Атосината спалня без церемонии.

— Започна — прошепна тя. После ме видя. — Кой е този?

— Зет ти Кир Спитама — отвърна Атоса любезно. — Женен беше за Пармида.

Аместрида ми заповяда да стана. Стори ми се учтива, дори стеснителна.

— Следяхме приключенията ти на изток с голям интерес — каза тя сдържано. — Трябва да ни посетиш в третата къща и да ни разкажеш повече неща.

Аместрида има не само превъзходен екип от шпиони, но и отлична памет. Знае с точност кой за какво го бива и как най-добре да го използува. В нейните очи аз представлявах източната политика — и Зороастър. Понеже и двете неща никога не са я интересували, не съм сред приближените й — според мен за добро.

Атоса ми заповяда да напусна стаята. Чаках в дългата зала, където Атосините секретари подготвяха писмата й. Един час по-късно бях повикан отново в спалнята й. Аместрида си бе отишла, а бялата емайлова маска приличаше на счупена ваза. Разказа ми какво се е случило,

— Синът ми е луд — добави тя накрая.

— Какво може да се направи?

Атоса поклати глава.

— Нищо. Нищо не е в състояние да го спре. Но сега синът му го мрази, което е опасно. А Аместрида мрази момичето, и това също е опасно. За момичето. И за майката. Аместрида мисли, че майката е виновна. Не съм съгласна. Казах й: „Познавам жената на Мазист, тя не е като другите жени. Когато е отказала на Ксеркс, отказала му е искрено.“ Само че Ксеркс е упорит. Надяваше се да я спечели с тази женитба, но не успя. А сега се е влюбил в дъщерята. Аместрида твърди, че пожелал момичето в мига, в който го посрещнал в къщата на сина си. И сега тя е негова.