Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Лаида се бе настанила в моята част на къщата и преместването й в женските покои бе придружено от многобройни и недостойни оплаквания. Макар все пак да беше доволна, че ме вижда жив, Лаида изрази доста сдържано майчината си радост.
— Откъде да знаем? — повтаряше тя и гледаше тъжно как изнасят скриновете и диваните от моята стая, за да ги преместят в доста тесните женски покои. — И без това според закона, ако три години няма вест от теб, смята се, че си мъртъв.
Лаида почти не се бе променила. Беше понапълняла и това придаваше по-мек и младолик израз на лицето й, което навремето с напредването на възрастта бе започнало да изглежда твърде строго и решително.
— Очаквах гости тази вечер.
Това бе на другия ден след последните сватбени церемонии.
— Нищо не ти пречи да ги приемеш — отвърнах аз любезно. Бяхме по-скоро като стари познати, отколкото като майка и син. — Да дойда ли и аз?
— Ако обещаеш, че няма да се държиш предизвикателно — каза Лаида с известен страх в гласа.
— Значи гърци. — Това е то, помислих си аз, хората до края на живота си остават едни и същи. — Да не би все още да заговорничиш?
— Повече от всякога — отвърна Лаида с високо вдигната глава, като несъмнено мислеше за приликата си е богиня Атина. — Дошъл е дългоочакваният за всички ни миг. Никога не сме имали по-добри изгледи за успех.
— По-добри? Да, разбира се! Всъщност прекрасни! — Не можах да сдържа негодуванието си. — Изгубихме два от шестте корпуса на армията, половината флота и хазната е празна. И какво те кара да мислиш, че нашите, персийските, изгледи никога не са били по-добри?
Получих отговор. И то подробен. Първо от Лаида. А вечерта — от Демарат. Той все още бе красив мъж, макар годините да си бяха казали думата. Вече явно се чувствуваше удобно в персийски дрехи и въпреки че краката му бяха скрити в прилични персийски обувки, допусках, че се е научил да се мие. Сред гръцките емигранти, поканени на вечеря, имаше един красив младеж на име Аполонид. Ксеркс го бе харесал. Не, Демокрите, не заради красотата му, а заради способностите му като лекар. Излишно е да споменавам, че благодарение на тази му външност не го допускаха да се доближи до харема. Обикновено лекарите са единствените мъже, които имат достъп до тази част на двореца, но е задължително да са или много стари, като Демокед, или много грозни. А най-добре и двете. Евнусите не изпускат лекарите от очи, но всички бяха единодушни, че няма нужда да се предизвиква съдбата с мъже като Аполонид.
— Братовчед ми Павзаний вече показа искрените са намерения. Върна петима от славните роднини на Великия цар.
Демарат бе усвоил един цветист и доста отблъскващ персийски говор. Всъщност сега се държеше повече като персиец, отколкото като спартанец и не бях сигурен дали не предпочитам старата му недодялана персона. Спартанците не са свикнали нито на разкош, нито на относителна свобода. Когато тези две неща се съчетаят, както е в персийския двор, спартанецът се покварява.
— Но спартанците несъмнено няма да разрешат на Павзаний да сключи съюз с нас.
От самото начало бях сигурен, че Павзаний е обречен. Беше нагъл. И алчен. И глупав. Такива качества обикновено привличат вниманието на онези палави богини, които гърците с безпокойство наричат „Благите“. Става дума за фурните.
— Не познаваш Спарта — отвърна с ведро снизхож-дение бившият спартански цар. — Павзаний е регент. Може да прави каквото си иска, защото ефорите[1] са му в джоба. А те са му сигурни в джоба, докато пълни джобовете им със злато. О, той ще стане господар на цяла Гърция. От името на Великия цар, разбира се.
[1] Колегия от петима „надзорници“, избирана всяка година от народа, за да контролира дейността на царете. Ефорите имали решаваща роля в спартанската държава. — Б. пр.
Лаида беше възбудена. Нищо не предизвиква такъв младежки блясък в очите й, както един гръцки заговор. На тема гръцка политика тя е направо умопомрачена.