Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ужас [bg]
Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ужас [bg]

Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:

Неописуем ужас дебне експедицията, предвождана от сър Джон Франклин из ледените пустини на Арктика.Според историческите данни през 1845 г. той и подчинените му смелчаци се отправят из смразяващите простори на Полярния кръг в търсене на легендарния Северозападен проход — морски път, съединяващ Атлантическия и Тихия океан… Ала нито един от 128-те души не се завръща.Странното им изчезване остава загадка и до днес, но сега мистерията е разплетена от въображението на Дан Симънс — чудовищният му талант, доказан с мащабни творби като Хиперион, Олимп и Лешояди, изплита неустоима комбинация от исторически факти и жанрова фантазия сред безкрайните ледове на една от най-негостоприемните за човека територии на планетата.
1 ... 270 271 272 273 274 275 276 277 278 ... 343
Перейти на страницу:

Крозиър внимателно прибра секстанта в дървената му кутия, която сложи в непромокаема мушамена торба.

Намери едно влажно одеяло във велбота и го хвърли на камъните до Девьо и още трима спящи мъже. Заспа за броени секунди.

Сънува как баба Мойра го побутва към парапета на олтара и чакащия го свещеник с мокрите одежди.

В съня си, докато мъжете похъркваха под лунната светлина на неизвестния бряг, Крозиър затвори очи и подаде език, за да приеме тялото Христово.

50.

Бриджънс

Речен лагер
29 юли 1848 г.

Джон Бриджънс винаги — тайно от всички — сравняваше различни периоди от живота си с произведения на литературата, оказали влияние върху живота му.

В детството и в ученическите си години от време на време мислеше за себе си като за различни герои от „Декамерон“ на Бокачо или от нецензурните Чосърови „Кентърбърийски разкази“ — и далеч не всички от избраните герои имаха нещо героично в характера си. (В продължение на няколко години отношението на Бриджънс към света можеше да се определи с фразата „целуни ме отзад“.)

Между двайсет и трийсетгодишна възраст той най-често се идентифицираше с Хамлет. Странно остаряващият принц на Дания — Бриджънс беше убеден, че през няколкото седмици сценично време момчето Хамлет по някакъв магически начин се беше превърнало в мъж, който в пето действие бе поне трийсетгодишен — се люшкаше в колебание между думи и дела, между мотиви и действие, скован от толкова проницателния си и неумолим ум, който го караше да мисли за всичко, дори за самото мислене. Младият Бриджънс беше жертва на подобен ум и също като Хамлет често си задаваше най-съществения от всички въпроси — да продължи или да не продължава? (Тогавашният наставник на Бриджънс, елегантен преподавател, пропъден от Оксфорд, който беше първият неприкрит содомит, който младият бъдещ учен беше срещнал в живота си, му беше обяснил с презрение, че прочутият монолог „да бъдеш или не“ в никакъв случай не представя размисли за самоубийство, но Бриджънс си знаеше много добре. Думите „тъй размисълът прави ни пъзливци“ проникваха дълбоко в младежката душа на Джон Бриджънс, дълбоко неудовлетворен от живота си, нещастен от противоестествените си желания, нещастен заради необходимостта да се преструва на нещо, което не е, нещастен в лицемерието и нещастен в искреността, но най-вече нещастен заради това, че е способен само да си мисли да сложи край на живота си, защото страхът, че способността да мисли би могла да премине заедно с него от другата страна на смъртния воал, го възпираше дори от бързото, решително, хладнокръвие самоубийство.)

За щастие в младостта си, когато все още не се беше превърнал в сегашното си аз, Джон Бриджънс разполагаше с още две неща освен нерешителността, които да го предпазят от самоунищожение — книгите и ироничната му нагласа.

В зрелите си години Бриджънс най-често се идентифицираше с Одисей. Неосъществилият се учен, превърнал се в стюард на младшите офицери, намираше основание за това не толкова в скитанията си по света, колкото в омировското описание на уморения от безкрайните странствания пътешественик — гръцката дума, превеждаща се като „хитър“ или „коварен“, с която съвременниците на Одисей го идентифицираха (а други като Ахил я употребяваха в оскърбителен смисъл). Бриджънс не използваше хитростта си като оръжие за манипулиране на останалите, а по-скоро като онези кожено-дървени или метални щитове, зад които Омировите герои са се прикривали от смъртоносните атаки с копия или пики.

Той използваше хитростта си, за да стане и остане невидим.

Веднъж, преди много години, по време на петгодишното плаване на КНВ „Бигъл“, където се беше запознал с Хари Пеглър, Бриджънс беше споменал за аналогията с Одисей — изказвайки мнението, че всички хора на подобно пътешествие в една или друга степен се явяват съвременни Одисеи — в разговора си с намиращия се на борда философ естественик (двамата често играеха шах в мъничката каюта на господин Дарвин) и младият орнитолог с печални очи и остър ум погледна проницателно към стюарда и каза: „Но защо тогава се съмнявам, че вас ви чака някоя Пенелопа, господин Бриджънс?“

След това стюардът беше станал по-предпазлив. Той разбра — както беше разбрал Одисей след многогодишните си странствания, — че в този свят с хитрост нищо не се постига и че високомерието винаги се наказва от боговете.

1 ... 270 271 272 273 274 275 276 277 278 ... 343
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)