В капана на времето [bg]

— Тъй ли? Не смяташ, че малко упражнения ще ми се отразят добре? — Започна да сваля ризата си. — Нали каза, че били здравословни. — Смехът му се превърна в дрезгава кашлица, която го остави зачервен и без дъх. Пусна ризата на пода и почти веднага започна да трепери.

— Твърде здравословни за теб, моето момче. — Нахлузих дебелата вълнена риза на главата му и го оставих да се бори с нея, докато аз сваля килта, обувките и чорапите. — Господи, краката ти са ледени!

— А що… не ги… стоплиш. — Но думите бяха изречени през тракащи зъби и той не възрази, когато го насочих към леглото.

Трепереше толкова силно, че проговори чак когато извадих с ръжените нагорещената тухла от огъня, увих я в кърпа и я пъхнах до краката му.

Скоро спря да трепери и вече лежеше спокойно, а аз сложих тенджера с вода, за да направя чай от мента и касис.

— Какво е това? — попита с подозрение и подуши въздуха, щом отворих поредното бурканче от кошницата си. — Нали няма да ме караш да го пия? Мирише като престояла цял месец мъртва патица.

— Близо си. Това е гъша мас, смесена с камфор. Ще я втрия в гърдите ти.

— Не! — Грабна завивките и ги дръпна под брадичката си.

— Да — казах аз твърдо и се приближих.

По някое време усетих, че имаме публика. Фъргъс стоеше до другия край на леглото и гледаше процедурата е интерес и протекъл нос. Свалих коляно от корема на Джейми и посегнах за носна кърпа.

— Ти какво правиш тук? — попита Джейми и опита да дръпне ризата надолу.

Без да се смути от враждебния му тон, Фъргъс пренебрегна предложената кърпа и обърса носа си с ръкав, като междувременно се взираше ококорен от възхищение в широките мускулести гърди.

— Кльощавият милорд ме изпрати да донеса един пакет. Всички шотландци ли имат толкова косми по гърдите, милорд?

— Господи! Съвсем забравих за депешите. Чакай, ще ги занеса сам на Камерън. — Джейми се надигна от леглото и носът му се приближи до областта на моите процедури. — Пфу! — Разтърси нощната риза, за да разкара неприятния аромат и ме изгледа с укор. — Сега как ще се отърва от тази воня? Да не очакваш да изляза сред хората умирисан на мъртва гъска?

— Не, не очаквам. Очаквам да лежиш кротко и да си почиваш, или наистина ще станеш мъртва гъска. — Изгледах го с най-страховития си поглед.

— Аз ще занеса пакета, милорд — увери го Фъргъс.

— Нищо такова няма да правиш — отвърнах, защото забелязах, че бузите му горят, а очите — светят. Сложих длан на челото му.

— Не ми казвай — обади се саркастично Джейми. — Има треска?