Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
И изведнъж съвсем неочаквано гласът на старата княгиня затрепери. Дъщерите й млъкнаха и се спогледаха. „Maman винаги ще измисли нещо тъжно“ — казаха те с тоя поглед. Те не знаеха, че колкото и добре да бе на княгинята у дъщеря си, колкото и необходима да се чувствуваше тук, беше й мъчително тъжно и за нея самата, и за мъжа й, откак бяха омъжили последната си любима дъщеря и семейното гнездо бе съвсем опустяло.
— Какво има, Агафия Михайловна? — изведнъж запита Кити спрялата се тайнствено и с многозначителен израз на лицето Агафия Михайловна.
— Исках да ви попитам за вечерята.
— Виж, това е отлично — каза Доли, — ти върви се разпореждай, а пък аз ще отида с Гриша да преговорим урока му. Че той днес нищо не е работил.
— Урокът е за мене! Не, Доли, аз ще отида — рече Левин и скочи.
Гриша, който бе постъпил вече в гимназията, трябваше през лятото да преговаря уроците си. Даря Александровна още в Москва учеше заедно със сина си латински език, но сега у Левин бе си поставила за задача да преговаря с него, макар и веднъж на ден, най-трудните уроци по аритметика и латински. Левин бе предложил да я замести; но след като чу веднъж урока на Левин и забеляза, че не става така, както преговаряха с учителя в Москва, майката, смутено и пазейки се да не обиди Левин, решително му каза, че трябва да се води по учебника, както учителят, и че по-добре ще е тя сама да прави това. Левин го беше яд на Степан Аркадич, задето поради неговото нехайство не той, а майката следеше преподаването, от което не разбираше нищо, и на учителите, задето преподават така лошо на децата; но той обеща на балдъза си да води уроците, както тя иска. И продължаваше да се занимава с Гриша не както си знае, а по учебника, и затова го занимаваше неохотно и често забравяше времето за урока. Така беше и днес.
— Не, аз ще отида, Доли, а ти стой тук — каза той. — Ще направим всичко както трябва, по учебника. Виж, когато дойде Стива и тръгнем на лов, тогава ще прекъснем.
И Левин отиде при Гриша.
Същото каза и Варенка на Кити. Дори в щастливо благоустроената къща на Левин Варенка съумя да бъде полезна.
— Аз ще поръчам вечерята, а вие стойте тук. — каза тя и пристъпи до Агафия Михайловна.
— Да, да, сигурно не са намерили пилета. Тогава от нашите… — каза Кити.
— Ние с Агафия Михайловна ще помислим. — И Варенка изчезна заедно с нея.
— Какво мило момиче! — каза княгинята.
— Не мило, maman, а просто прелестно, такива не се намират.
— Значи, вие днес чакате Степан Аркадич? — каза Сергей Иванович, който очевидно не искаше да продължат разговора за Варенка. — Трудно е да се намерят двама баджанаци, които по-малко да си приличат — с тънка усмивка каза той. — Единият, подвижен, живее само в обществото като риба във вода; а другият, нашият Костя, жив, пъргав, отзивчив на всичко, но щом попадне в обществото, или примира, или се мята объркан като риба на сухо.
— Да, той е много лекомислен — каза княгинята, като се обърна към Сергей Иванович. — Аз исках именно да ви помоля да му поговорите, че на нея (тя посочи Кити) й е невъзможно да остане тук, а трябва непременно да дойде в Москва. Той каза, че щял да извика лекар…
— Maman, той ще направи всичко, на всичко е съгласен — каза Кити, ядосана на майка си, че вика за съдия в тая работа Сергей Иванович.
Посред разговора им по алеята се чу пръхтене на коне и шум от колела по пясъка.
Дол и още не бе успяла да стане, за да посрещне мъжа си, когато долу, от прозореца на стаята, в която се занимаваше Гриша, изскочи Левин и смъкна Гриша.
— Това е Стива! — извика изпод балкона Девин. — Ние свършихме, Доли, не бой се! — прибави той и като момче хукна срещу колата.
— Îs, ea, id, ejus, ejus, ejus72 — викаше Гриша и подскачаше по алеята.
— И още някой. Сигурно е татко! — извика Левин, като се спря при входа на алеята. — Кити, не минавай по стръмната стълба, а заобиколи!
Но Левин се излъга, като помисли, че тоя, който седеше в каляската, е старият княз. Когато се приближи до каляската, той видя до Степан Аркадич не княза, а един хубав пълен младеж с шотландска шапчица, с дълги краища на лентите отзад. Това беше Васенка Весловски, втори братовчед на Шчербацки — петербургско-московски блестящ младеж, „отличен момък и страстен ловец“, както го представи Степан Аркадич.
Без да се смути ни най-малко от разочарованието, което предизвика, понеже бе дошъл вместо стария княз, Весловски весело се здрависа с Девин, напомняйки му, че се познават от по-рано, и като пое в каляската Гриша, пренесе го над пойнтера, който Степан Аркадич водеше със себе си.
Левин не се качи в каляската, а тръгна след нея. Беше го малко яд, задето не бе дошъл старият княз, когото той колкото повече опознаваше, толкова повече обикваше, и задето беше се домъкнал тоя Васенка Весловски, съвсем чужд и излишен човек. Той му се видя още по-чужд и излишен, когато, приближавайки се до външната стълба, дето се бе събрала цялата оживена тълпа от възрастни и деца, видя, че Васенка Весловски особено любезно и галантно целуна ръка на Кити.
72
Той, тя, то, него, нея, него.