Разединени равнини

— Значи и за мен — откликна тя.

— Не бих те молил за това.

— И не се налага. Аз ще водя твоите войни, Стенуолд, дори ако това означава само да бъда до теб, когато съм ти нужна.

Погледна я и си помисли по навик: „Мога ли да ти имам доверие?“ Ала си даде сметка, че вече й вярва и че решаващ за това е не толкова фактът, че му спаси живота в къщата на Брискал, а че Балкус я беше приел. Защото Стенуолд вярваше, че Балкус, този едър, солиден и лишен от въображение човек, има по-ясна преценка от него за такива неща. И конкретно в този случай.

— Стенуолд — прошепна Ариана и когато той се обърна да я погледне, видя предупреждение в очите й. — Наблюдават ни. Сигурна съм.

Той стана рязко.

— Някой друг заседател, сигурно — каза той, но сам не вярваше на думите си.

А после откъм гъстите храсти дойде глас:

— Можех да ти пусна една стрела в тиквата, старче. Не че би забелязал, щото и без това е празна.

Стенуолд посегна към меча си и откри, че, да, мечът наистина е там, виси си на кръста му и тежестта му е станала толкова привична, та е спрял да я забелязва. Острието излезе с лекота от ножницата.

— Как влезе тук?

Мечът не беше единственото познато му нещо в ситуацията. Гласът също му беше познат, а при втората реплика се сети и чий е:

— Влязох, щото съм муха, а ваш’те тромави бръмбари изобщо не се сещат да погледнат към небето.

Говорещият се появи — плешив дребен мъж с грозно лице и мъдра усмивка.

— Неро? — възкликна невярващо Стенуолд.

— Доста време мина, Стенуолд. А дамата коя е?

— Ариана. — Смутената пауза, докато се чудеше как по-точно да я представи, явно подсказа на Неро всичко необходимо, поне ако се съдеше по широката му подигравателна усмивка. — А това е Неро, художникът — още по-смутено добави Стенуолд.

Мухородният го изгледа ухилен.

— Станал си още по-голям и дебел.

— А ти си все така грозен. — Репликата му дойде на езика без колебание през пропастта от двайсет години. — Представа си нямаш колко се радвам да те видя. Какво правиш тук? Ще поостанеш ли?

— Куриерче съм — обясни Неро. — Ама нося вест от твой приятел, новините са цял куп, тъй че с твойта дамичка по-добре се настанете удобно и се пригответе да слушате.