Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— А къде да го намеря, дама? Нали те пратиха тук, за да ме съветваш? Колко дълго ще се задържи синът ти върху Черепния трон, ако влиянието на брат ми продължава да расте?
— Синът ми изобщо не трябваше да сяда на трона — отвърна Кхеват. — Това беше дело на дамаджата.
— А ти какво би направил вместо това? — попита Джаян.
— Законът е ясен — рече Кхеват. — Тронът трябваше да бъде предаден на вас. Вие сте най-големият син. Вашият свети баща даде заповед за Алагай’шарак и вие сте онзи, които отиде в чуждите земи, за да води Шарак Слънце за прослава на Еверам. Вашият брат е убил само шепа алагаи.
— И постави началото на движение, което ще раздели духовенството, както направи баща ви — обади се Абан.
Кхеват го погледна злобно.
— Никой не е искал мнението ти, кхафите.
Абан се поклони, докато Джаян се обръщаше към него.
— Както самият Шарум Ка каза, почтитаеми дама, ние сме тук, за да съветваме.
— Ти тикаш коузито в ръцете на Шарум Ка — тросна се Кхеват. — Как можеш да се надяваш, че ще му покажеш пътя към славата?
— Как, наистина? — попита Джаян, но в гласа му липсваха обичайните присмехулни нотки. — Ще изслушам съвета на кхафита.
Абан се усмихна.
— Шарум Ка вече знае какво ще направи.
Джаян скръсти ръце, но се подсмихваше.
— Просветли ни.
Абан отново се поклони.
— Шарум Ка можеше да се върне в столицата през зимата. Езерният град не е превзет, а студът ще поддържа по-добра обсада от воините. Бунтът на чините в Дара на Еверам е смазан. Защо да остава тук, начело на армията си, когато до началото на топенето на ледовете почти няма какво да се прави?
— Тогава накъде да поема? — попита Джаян. — При положение че езерото е замръзнало, а племето на Хралупата на север вече ни надвишава по численост?
— На изток, за да наблюдавате лично как воините ви разрушават онзи варварски манастир, откъдето тръгна нападението срещу нас — отвърна Абан. — Обсадните ви машини ще бъдат затрупани от снега, ако останат толкова близо до езерото, но Пътят на Старо Могилово на север все още е чист.
— Нима предлагаш на Шарум Ка да нападне Анжие? — каза Кхеват, но Джаян вече се усмихваше широко. — Нямаме достатъчно хора, за да задържим тази плячка.
— Да я задържим ли? — попита Абан. — Какво задържане? Да я плячкосаме. Стените на северняците не представляват нищо. Разбийте портите им и можете да нахлуете в търговската им част с десет хиляди бойци. Опразнете складовете, вземете всичко ценно и се върнете във Водохранилището на Еверам, преди да се е развихрила зимата.
Джаян изглеждаше разочарован.
— Искаш да отведа хиляди дал’шаруми на север просто за да крада?
— Ако желаете, опожарете двореца. — Абан сви рамене. — Вземете заложници, забийте главата на херцога на стената. Каквото ви се прииска, стига да го направите бързо и да изчезнете, преди съседите им да тръгнат срещу вас. След това ще имате най-голямата, най-закалената армия на света, мобилна и добре снабдена, и богатство, което ще надминава бащиното ви. Какво значение има тогава кой ще седи на Черепния трон? Самият Каджи е прекарал повече години на седлото, отколкото на трона.
Джаян погледна към Кхеват, който изглеждаше поуспокоен.
— Това е смел план, Шарум Ка. Ако наблюдателите на Хралупата проследят движенията ви…
— Няма — отсече Джаян. — Моите наблюдатели шпионират племето на Хралупата от известно време. Патрулите им не са стигнали чак толкова далеч, от тази страна на голямата гора.
Кхеват погледна към Асави.
— Може би трябва да се допитаме…
— Вече хвърлих заровете по молба на Шарум Ка — рече дама’тингата. — Синът на Избавителя ще разбие портите и ще изсипе хиляди дал’шаруми в града, преди още да е изтекъл първият ден.
Джаян се приближи до окачения на стената гоблен, върху който бе избродирана карта на Теса, и посочи с копието си.
— Колко воини ще останат във Водохранилището на Еверам?
Той не погледна към Абан, но малцина от присъстващите можеха да броят до толкова много, затова кхафитът отговори най-бързо:
— Трийсет и пет хиляди шаруми остават в блатните земи. Сто и двайсет кай’шаруми, шест хиляди четиристотин и шест дал, девет хиляди сто трийсет и четири кха и деветнайсет хиляди осемстотин седемдесет и шест чи.
— Ще поведа двайсет хиляди шаруми на изток. — Джаян се обърна към Кхеват. — Дамате, ти ще ме придружиш до манастира и ще останеш в него с хиляда мъже. Ще го укрепиш, за да приеме плячката от Анжие, далеч от любопитни очи.