Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
В това време елфическата девойка вече летеше към двамата сражаващи се противници, а магмата от очите на Куинтал още се стичаше по камите й.
Когато Тунтун връхлетя, Елбраян продължаваше яростната си атака, сипейки удар след удар върху ръцете на противника си, като от време на време успяваше да намери пролука в защитата му и да стовари меча си върху тялото и дори върху главата му. Не знаеше обаче още колко ще издържи така и разбираше, че ако съвсем скоро не успее да го рани сериозно, Куинтал ще се съвземе и ще отвърне на атаката му.
В този миг каменният човек нададе яростен рев и вдигна ръце към лицето си, където елфическата девойка точно издърпваше камите си след поредното точно попадение. Мощният му удар запрати Тунтун още по-нависоко във въздуха и изби едната кама от ръката й. Тънкото оръжие политна надолу и потъна в клокочещата магма на дъното на пропастта.
Елбраян сграбчи меча си с две ръце и като ги вдигна над главата си, се хвърли напред, влагайки цялата си сила в този удар. Ръката на Куинтал се спусна, за да отбие връхлитащото острие, ала Буря я посече с лекота високо над китката.
Каменният човек изрева още по-яростно, а от раната рукна дебела струя магма. Няколко мига по-късно, шуртящата лава започна да изстива и да се втвърдява, превръщайки се в корав, безформен чукан току под лакътя на монаха.
Обезумял от гняв, Куинтал се нахвърли върху противника си. Някъде далеч над него, Тунтун викаше нещо с мелодичния си глас.
— Сега! — крещеше тя и макар че пазителят нямаше никаква представа за какво говори елфическата му приятелка, Пони отлично знаеше какво трябва да стори.
Без да губи нито миг, тя се провря между стената и скалния къс, около който бе завързала въжето, и като запъна крака в земята, натисна го с все сила. Мускулите й се напрегнаха до краен предел, от устните й се откъсна неволен стон, ала камъкът се помръдна само на сантиметър.
До ушите й достигна шумът от подновеното сражение, чу звънтенето на Буря и грозното ръмжене на чудовището и разбра, че само сила няма да й стигне, за да отмести скалата — трябваше да използва находчивостта си. Все така бързо, тя се позавъртя, променяйки ъгъла на натиска си и опита отново. Този път усети, че камъкът поддава — още малко и щеше да го събори.
И пак Тунтун се спусна към двамата противници, само че този път Куинтал очакваше нападението й и рязко се обърна, готов да я посрещне. Не успя да й стори нищо, тъй като тя се отклони миг преди да го достигне, но пък като се обърна, даде възможност на Елбраян да му нанесе още един неприятен удар.
— Над въжето! — извика Тунтун. — Над въжето!
Пазителят я разбра миг по-късно, когато Пони най-сетне катурна скалния къс. Опита се да прескочи опънатото до краен предел въже, ала бе стигнал едва до средата, когато камъкът политна в пропастта, опъвайки елфическата нишка и повличайки и него, и Куинтал след себе си. Елбраян инстинктивно пусна меча си на пътеката и се вкопчи във въжето.
Крещейки ужасено, двамата противници се носеха към дъното на пропастта. Спряха рязко, когато въжето се изопна докрай, а скалата се отскубна от възела на Пони и със звучен плясък цопна в клокочещата магма.
Елбраян още по-отчаяно стисна елфическата нишка, на около два метра под него, Куинтал стори същото — макар да имаше само една ръка, хватката на каменния монах беше по-здрава и от тази на пазителя.
— Давай! — викна Пони на любимия си и той се закатери към пътеката, призовавайки на помощ цялата си издръжливост и сила.
Куинтал обаче беше по-бърз — оттласквайки се от въжето с мощни напъни, той ловко се изкачваше нагоре и много скоро почти бе настигнал Елбраян, на когото все още му оставаха шест-седем метра до скалната тераса.
Крещейки окуражително, Пони прескочи дупката в пътеката (при което здравата си удари брадичката) и се втурна към ръба.
Ето че Елбраян почти стигна — ръката и рамото му се показаха над ръба и младата жена побърза да го хване, дърпайки с все сила. В този миг обаче, с един страховит напън, Куинтал стопи и последната преднина на неприятеля си и се вкопчи във въжето на сантиметри от краката на пазителя. Още един такъв тласък, и той щеше да бъде заловен.
И тогава се появи Тунтун. Елбраян видя стремителния й полет и отчаяно й викна да не го прави. Надявайки се, че Пони ще успее да го задържи, той пусна въжето с една ръка и се опита да улови елфическата девойка, когато тя се стрелна под него.