Светилата [bg]

Автор: Катън Елинор
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Лабиринт
ISBN: 978-619-7055-19-1
Переводчик: Владимир Молев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Светилата [bg]». Краткое содержание книги:

„СВЕТИЛАТА“ са своеобразен новозеландски „Туин Пийкс“, мистичен трилър във викториански стил с увлекателен криминален сюжет.
През 1866 година младият англичанин Уолтър Муди отива да си опита късмета в Нова Зеландия, която е обхваната от треска за злато. Но още първия ден попада в компанията на дванайсет непознати мъже, които са се събрали, за да разнищят три странни престъпления, извършени в един и същи ден: най-богатият човек в града е изчезнал безследно, една жрица на любовта е посегнала на живота си, а в дома на пропил се несретник е открито огромно съкровище. Постепенно се изяснява, че в сложната плетеница от лъжи, предателства, тайни и интриги са замесени всички. И че нищо не е такова, каквото изглежда, всичко е обвито в тайнство точно както при звездите, осеяли нощното небе.

Перейти на страницу:

Двамата Карвър не помръдваха. Без да ги поглежда, Муди попита:

— И какво поиска той от вас?

— Поиска кораба — отвърна политикът. — Поиска кораба и го получи. Но това беше изнудване. Продадох го под натиск, не по своя воля.

— Бихте ли обяснили в какво се състоеше изнудването?

— Докато имах връзка с Лидия, аз ѝ осигурявах рокли по последна мода — заобяснява Лодърбак. — Всеки месец изпращах старите ѝ рокли в Мелбърн на поправка и те се връщаха издокарани с панделки и финтифлюшки, и каквото там ви дойде на ума. Товарът прекосяваше Тасманово море под мое име и разбира се, за целта използвах „На добър час“. Карвър обаче го беше надушил. Беше отворил сандъка и под роклите беше пъхнал злато. Сандъкът беше мой, не забравяйте, както и уговорката с шивачите в Мелбърн. Ако съкровището напуснеше пристанището, с мен беше свършено, на книга щях да съм нарушил закона и щяха да ме обвинят в кражба, неплащане на мито и така нататък. Видях какъв капан ми е заложил и си дадох сметка, че нищо не мога да направя. Трябваше да му дам кораба. Затова си стиснахме ръцете, аз отново му се извиних и за да не се издаде накрая, той се подписа в договора като „Уелс“.

— След това Карвър правил ли е опит да се свърже отново с вас?

— Нито веднъж.

— А оттогава виждали ли сте сандъка?

— Не.

— Кой е бил превозвачът, който сте използвали за пренасяне на роклите на госпожа Карвър до Мелбърн и обратно?

— „Превози Данфорт“ — отвърна Лодърбак. — На Джем Данфорт.

Муди почака хората в залата да си дадат сметка какво означават думите на политика и след това попита:

— Кога узнахте истинската самоличност на господин Карвър?

— През декември. Господин Уелс, истинският господин Уелс, ми писа малко преди да почине. Представи ми се като обикновен гласоподавател, нищо повече. Но от писмото му веднага осъзнах, че той не знае за мен и Лидия, и тогава си дадох сметка, че са ме преметнали.

— Пазите ли писмото на господин Уелс?

— Да, разбира се.

Лодърбак бръкна в джоба на гърдите си и извади сгънат лист.

— Моля съдът да отбележи, че документът, представен от господин Лодърбак, носи пощенско клеймо от декември 1865 година — рече Муди.

— Отбелязано, господин Муди.

Муди се обърна към политика.

— Бихте ли прочели писмото, моля?

— Разбира се.

Лодърбак разгъна листа, прокашля се и зачете:

Уест Кентърбъри, декември 1865 година

Господине, видях в „Уест Коуст Таймс“, че възнамерявате да пристигнете в Хокитика по суша, което означава, че ще минете през долината Арахура, освен ако нарочно не изберете заобиколен път. Като човек с право на глас за мен ще е чест да приветствам политик като вас в скромния си дом. Ще ви го опиша, тъй че да можете да се насочите към него или да го избегнете, както сметнете за по-добре. Къщата е с ламаринен покрив и е разположена на трийсетина метра от реката, на южния ѝ бряг. От двете ѝ страни има просека с широчина трийсетина метра, дъскорезницата е на около двайсет метра на югоизток. Къщата е малка, с прозорец и тухлен комин. Направена е от трупи, както повечето тук. Дори и да не се отбиете, може би ще ви видя, като минавате. Няма да ви очаквам и да се надявам, желая ви приятно пътуване на запад и победоносна кампания и ви уверявам, че оставам с дълбоко възхищение към вас, ваш

Кросби Уелс

Муди му благодари и се обърна към съдията.

— Съдът ще забележи, че подписът в писмото до господин Лодърбак е същият, както подписа от акта за дарение, изготвен от господин Кросби Уелс на единайсети октомври 1865 година, според който господин Емъри Стейнс дарява сумата от две хиляди лири на госпожица Анна Уедърел и който е подписан от господин Кросби Уелс като свидетел, той е същият и като подписа в брачното свидетелство на господин Уелс, предоставено на съда преди два месеца от госпожа Лидия Карвър, преди това госпожа Уелс. Съдът също така ще забележи, че двата подписа нямат нищо общо с подписа в договора за продажбата на кораба „На добър час“, предоставен на съда от господин Франсис Карвър. Което е достатъчно доказателство, че подписът в договора за продажба на кораба е подправен.

Брохам го беше зяпнал с отворена уста.

— Какво точно искате да покажете, господин Муди? — попита съдията.

— Че господин Карвър се е сдобил с кораба „На добър час“ чрез изнудване, измама и подправяне на документи, а по същия начин е успял да измъкне и съкровище на стойност няколко хиляди лири от господин Уелс през май миналата година, като е извършил тази кражба вероятно с помощта на госпожа Карвър, предвид че сега тя е негова съпруга.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?