Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Светилата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Светилата [bg]

Электронная книга - «Светилата [bg]». Краткое содержание книги:

„СВЕТИЛАТА“ са своеобразен новозеландски „Туин Пийкс“, мистичен трилър във викториански стил с увлекателен криминален сюжет.
През 1866 година младият англичанин Уолтър Муди отива да си опита късмета в Нова Зеландия, която е обхваната от треска за злато. Но още първия ден попада в компанията на дванайсет непознати мъже, които са се събрали, за да разнищят три странни престъпления, извършени в един и същи ден: най-богатият човек в града е изчезнал безследно, една жрица на любовта е посегнала на живота си, а в дома на пропил се несретник е открито огромно съкровище. Постепенно се изяснява, че в сложната плетеница от лъжи, предателства, тайни и интриги са замесени всички. И че нищо не е такова, каквото изглежда, всичко е обвито в тайнство точно както при звездите, осеяли нощното небе.
1 ... 264 265 266 267 268 269 270 271 272 ... 310
Перейти на страницу:

— И къде е сега това съкровище? — попита Муди.

Тя отново се подвоуми и накрая рече:

— Откраднаха го.

— Моите съболезнования. Навярно сте били опустошени от тази загуба.

— Да, бяхме.

— Говорите и от името и на покойния си съпруг, нали така?

— Разбира се.

Муди отново замълча, после рече:

— Предполагам, че крадецът е успял някак да се сдобие с ключа.

— Вероятно — отвърна госпожа Карвър. — Или пък ключалката не е била надеждна. Касата беше от новите, а както всички знаем, на новата техника не може да се вярва. Възможно е също така да е бил направен и дубликат на ключа без наше знание.

— Имате ли някакво подозрение кой може да е отмъкнал съкровището?

— Абсолютно никакво.

— Смятате ли, че е вероятно да е бил някой от вашето близко обкръжение?

— Не е задължително — поклати глава тя. — Възможно е да е бил и някой от придружителите. Те знаеха, че в дома ни има цяло състояние в чисто злато и къде точно е касата. Може да е бил някой от тях.

— Редовно ли отваряхте касата да проверите златото?

— Не, не.

— Кога разбрахте, че то е изчезнало?

— Когато Кросби се върна следващата година.

— Бихте ли описали какво се случи, щом узнахте за кражбата?

— Господин Уелс се прибра и седнахме да прегледаме състоянието си. Той отвори касата и видя, че е празна. Естествено, беше бесен, както и аз.

— Кога точно стана това?

— О, не знам — измърмори притеснено госпожа Карвър. — През април може би. Или май.

— Април или май 1865 година. Миналата година.

— Да.

— Благодаря, госпожо Карвър — рече Муди и се обърна към съдията. — Благодаря, господине.

Той седна, усещаше се как присъстващите в залата са затаили дъх. Харингтън и Фелоус вече не си шепнеха, съдията не дращеше в тефтера си. Всички бяха вперили очи в госпожа Карвър, която слезе от свидетелската скамейка и се върна на мястото си.

— Съдът призовава господин Франсис Карвър.

Карвър се беше издокарал с тъмнозелен сюртук и шалче около врата. Той се закле с обичайния си дрезгав глас и след това се обърна с мрачно изражение към масата на обвинението и защитата.

Брохам вдигна глава от бележките си.

— Господин Карвър, разкажете, моля, как се запознахте с господин Емъри Стейнс.

— Срещнахме се в Дънидин — отвърна Карвър — по това време миналата година. Той току-що беше слязъл от кораба от Сидни и искаше да се пробва като златотърсач. Предложих да му помогна и той прие.

— Какви точно бяха взаимоотношенията ви?

— Дадох му назаем достатъчно пари да започне да търси злато, а в замяна той пое задължението да ми отстъпи половината от първото си находище и дивидентите от него.

— На каква точно сума възлизаше заемът, който сте му отпуснали?

— Купих му всичко необходимо и провизии за първо време. Платих му билета до Западния бряг. Той имаше и някакъв дълг от игра на карти в Дънидин и аз покрих и него.

— Бихте ли посочили конкретна сума, моля?

— Бих казал, че става дума общо за осем лири. Някъде толкова. Той получаваше помощ веднага, а аз щях да получа отплата след време. Такъв беше замисълът.

— Кое беше първото находище на господин Стейнс?

— Той купи два акра на около километър и половина от Кънери, участъкът се казва „Аврора“. След покупката ми писа от Хокитика и ми препрати всички документи от банката.

— Как получавахте дивидентите си от „Аврора“?

— Със запис чрез Запасна банка.

— С каква честота пристигаха тези плащания?

— На тримесечие.

— На каква точно сума възлизат дивидентите, които сте получили през октомври 1865 година?

— Осем лири и нещо.

— А през януари 1865?

— Шест лири.

— Следователно през последните две тримесечия на миналата година сте получили общо към четиринайсет лири дивидент.

— Точно така.

— В такъв случай общата печалба на „Аврора“ би трябвало да възлиза на около двайсет и осем лири за шест месеца.

— Да.

— Господин Стейнс споменавал ли ви е за голямо количество злато, намерено в „Аврора“ от китаеца Джони Кю?

— Не.

— Кога разбрахте, че съкровището, открито в дома на покойния господин Уелс, идва от находището „Аврора“?

— Научих заедно с всички останали — отвърна Карвър, — когато банката отпечата известие във вестника, че златото е било на кюлчета и те са били надписани.

Брохам кимна, прокашля се и смени темата.

— Господин Стейнс заяви в показанията си, че има лошо мнение за вас, господин Карвър.

1 ... 264 265 266 267 268 269 270 271 272 ... 310
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)