Светилата [bg]

— Капитан Карвър бил ли е уведомен за този товар?

— О, да — усмихна се Балфор. — Момчетата били доволни като куче в каруца, смятали, че ще получат награда. Затова изчакали да опънат платната и тогава го повикали да слезе в трюма. Карвър погледнал товарителницата и веднага му станало ясно, че са издънили работата. „Превозни услуги Балфор“? — извикал той. — Този, дето търсех, е бил превозван от Данфорт! Взели сте друг и сега имаме краден сандък на борда!

— Значи от това можем да направим извода — обобщи Муди, — че капитан Карвър е изгубил сандък, подобен на сандъка на Алистър Лодърбак и превозван от господин Данфорт, който е съдържал нещо ценно за него, така ли?

— Така излиза.

— Благодаря ви за отделеното време, господин Балфор.

— Удоволствието беше мое, господин Муди.

Брохам, който, личеше си, нямаше никакво обяснение накъде води разпитът на Муди, се отказа от правото си да задава въпроси и съдията, след като си го отбеляза, призова следващия свидетел на защитата.

— Почитаемият господин Алистър Лодърбак.

Алистър Лодърбак прекоси залата с пет крачки.

— Господин Лодърбак — поде Муди, след като политикът положи клетва, — вие сте предишният собственик на платнохода „На добър час“, нали така?

— Да, така е.

— Според договора за продажба вие сте продали кораба на дванайсети май 1865 година.

— Да.

— Човекът, на когото сте го продали, в залата ли е в момента?

— Да — кимна Лодърбак.

— Бихте ли го посочили, моля?

Политикът вдигна ръка към Карвър.

— Ето този е — рече той, без да отделя поглед от Муди. — Това е човекът, на когото продадох кораба.

— Не грешите ли? — попита Муди. — В договора за продажба, предоставен на съда от самия господин Карвър, купувачът се е подписал като „К. Франсис Уелс“.

— Подписът е подправен — заяви Лодърбак, който продължаваше да сочи Карвър. — Той ми се представи с името Кросби Уелс, подписа договора като Кросби Уелс и аз му продадох кораба с убеждението, че го продавам на Кросби Уелс. Чак осем-девет месеца по-късно осъзнах, че съм бил изигран.

Муди не смееше да погледне Карвър, който беше застинал едва видимо при лъжата на политика. С крайчеца на окото си адвокатът видя как госпожа Карвър протяга бялата си ръчица да задържи съпруга си, пръстите ѝ стиснаха здраво китката му.

— Бихте ли разказали какво точно се случи? — попита Муди.

— Той се направи на измамения съпруг — отвърна Лодърбак. — Знаеше, че имам вземане-даване с Лидия — всички тук са в течение, признах си в „Таймс“, — и беше решил да се възползва. Представи ми се за Кросби Уелс и ме обвини, че съм развалил жена му. И през ум не ми мина, че ме лъже в очите. Давах си сметка, че съм постъпил лошо с него и съм опетнил съпругата му.