Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Ашия изтича обратно и заби копието си в пипалото, хванато от мъжете в капана за алагаи. Прониза го в основата, разсичайки крайника. Демонът затвори раната, но пипалото и магията, която се съдържаше в него, се въргаляха на земята, вече не като част от цялото.
На гърба на мимика пораснаха очи, той размаха рога и нокти, за да отблъсне нападателите, но Ашия виждаше енергийните му линии и знаеше, че вниманието му е насочено към Асъм. Демонът го просна на земята и отвори устата си, която бързо се разрасна до гигантски размери.
Ашия не знаеше дали съществото възнамеряваше да прегризе мъжа на две или да го погълне целия, но не му позволи да направи каквото и да било, като използва момента, в който едно пипало се вдигна нагоре, за да се приближи до него, и го промуши с копието си. Острите му рога разкъсаха робата ѝ, изкъртиха бронираните плочки и намериха меката плът отдолу. Тя се просна на земята, плюейки кръв, като се молеше на Еверам Асъм да е използвал отвличането на вниманието му, за да се възстанови.
Демонът наистина се беше поколебал, но Асъм не се възползва от това, за да избяга. Докато съществото изрева от болка с невъзможно голямата си уста, Асъм приклекна и скочи право в нея.
Силният му отскок го прехвърли над редицата зъби и го вкара право в гърлото на алагая. Ашия виждаше как енергийните му линии се разкъсаха, когато извлече цялата си магия, за да изцели пораженията, които защитената кожа на Асъм несъмнено нанасяше по вътрешностите му. Всичките му крайници, с изключение на онези, които даматите бяха хванали в капана на защитеното сребро, се сляха в едно голямо кълбо.
Безформената маса се гърчеше и се разпъваше на всички страни. Задавеният демон не можеше дори да изпищи. Ашия виждаше как връзките му се разкъсват и знаеше, че краят му е неизбежен, но дали щеше да отнесе и съпруга ѝ със себе си? Асъм беше все още жив, все още се биеше, но дори той не би издържал дълго, без да диша.
Тя събра сили и се изправи, включвайки се отново в битката. Даматите около нея не можеха да използват оръжия, но нейният закривен нож беше дълъг един фут и бе толкова остър, че можеше да избръсне косъмчетата по крака на паяк. Тя го заби до дръжката в желатиновата маса и я разряза.
От раната изригна сукървица и я заля цялата, но Ашия не отстъпи, а продължи да реже. Най-после навън изскочи един от защитените юмруци на Асъм, пламтящ от магия. После се появи и втората му ръка, двете сграбчиха ръбовете на раната и я разкъсаха отвътре.
По тялото на демона се отвориха хиляди усти, които изпищяха едновременно, преди съществото да рухне неподвижно на земята.
Асъм стоеше там, облян в сукървица и сияещ като слънцето. Също като благословения ѝ чичо.
Като самия Каджи.
Неговите братя дамати и останалите шаруми, включително Хошкамин и Асукаджи, паднаха на колене пред него. Ашия също го почувства. Тя разбираше какво се беше случило, но инстинктът да коленичи беше силен. Положи огромно усилие на волята, за да остане права.
— Силата на Ний отново порасна при Новолунието, братя! — извика Асъм. — Това е само един от нейните каи, които ще се появят. След като баща ми преследва Алагай Ка по ръба на бездната ѝ, шарумите не са достатъчни, за да удържат позициите срещу Нея. Всеки мъж трябва да се бие, ако искаме да спечелим Шарак Ка! Баща ми превърна слабите кхафити в кха’шаруми! Чините в чи’шаруми! Дори жените, като моята благословена дживах ка, бяха наречени шарум’тинги! — Той простря ръце над събралите се дамати. — От всички в Красия само ние, духовниците, чакаме да бъдем призовани! Но краят на чакането ни настъпи, братя! Както моят баща призова другите да се бият, така и аз призовавам всички в бяло да се присъединят към Алагай’шарак! Кръвта на Избавителя трябва първа да излезе в нощта. Наричам ви шар’дама, воини духовници, и ние ще преведем Красия през най-мрачните ѝ времена!
Последва момент на тишина, но после събраните мъже се разкрещяха ликуващо. Дори Хошкамин, Шарум Ка и поддръжник на Джаян, не се сдържа и вдигна свитата си в юмрук ръка, присъединявайки се към ликуването.
— Шар’дама! Шар’дама! Шар’дама!
Кадживах спеше в детската стая, когато Ашия и Асъм се промъкнаха в покоите си. Асукаджи и останалите дамати бяха отишли при дама’тингите, за да се погрижат за раните си, но Ашия и Асъм, препълнени с открадната магия, вече бяха изцелили всяка своя рана и натъртване.