Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
— Голямо лайно съм — каза той.
— Добре започваш.
— Съжалявам много.
Кристина продължи да го гледа през открехнатата врата. Накрая я затвори, откачи веригата и отвори широко. Той пристъпи и я прегърна, миришеше на вълна. Тя също се притисна в него, постепенно го обгърна с ръце. Този миг продължи много дълго. Най-после Джо отстъпи назад и театрално коленичи.
— Джо…
— Не. Това не е никаква шега. Искам да знам дали ще се омъжиш за мен?
— По принцип или какво? — Не искаше думите ѝ да прозвучат така бездушно, но никога не си бе мечтала за този голям миг по такъв начин. (Ако изобщо можеше да се каже, че в мечтите ѝ присъстваше Джо Ейвъри.)
Но той нямаше намерение да задълбава в подробностите.
— Не, не по принцип. Прости ми, ако не зададох правилно въпроса си. Говоря за реални неща. Ще се омъжиш ли за мен, Кристина? — Ръката му се вкопчи в края на хавлията ѝ, а очите му отчаяно търсеха нейните. — Кажи ми, моля те, ще се омъжиш ли за мен? Не мисля, че мога да живея без теб.
Изобщо не ѝ прозвуча патетично, както можеше да се очаква. Най-после той бе осъзнал, че може да я изгуби завинаги. Беше изписано на лицето му. В този момент знаеше, че е влюбен в нея. Може би и тя щеше да се промени. Като ток я прониза мисълта, че това бе най-доброто, което можеше да направи, и май цялата история не звучеше толкова зле.
Накрая Кристина кимна.
— Да — прошепна. — Добре.
Протегна ръце и притисна главата му до тялото си. Ръцете му я обгърнаха и телата им се вкопчиха едно в друго.
8
Сутринта в деня на свети Патрик Марк Духър стоеше пред прага на жилището на Уес и клатеше невярващо глава.
— Как можеш да живееш по този начин?
Фаръл огледа стаята, която упорито наричаше салон. Тя изглеждаше все по един и същи начин, откакто преди половин година се пренесе да живее тук — с камарите книги и стари вестници по пода, с телевизора, стоварен върху огъващия се под тежестта му стол и разкапания матрак с незавършената дъбова рамка.
Е, имаше и някои новости, които придирчив човек като Духър можеше и да не одобри. Боксерът му Барт се бе забавлявал известно време с една от използваните хавлиени кърпи и килимът бе осеян с останките ѝ. На свой ред снощи Уес си бе поръчал китайска кухня и още не бе раздигнал картонените чинийки. А на един от рафтовете на етажерката, облицована с наподобяващ тухлена стена фурнир, се валяше опаковка от пица, останала отпреди две-три вечери. За капак хартиената чиния от претоплените спагети, с които бе закусил тази сутрин, красеше пода до матрака, редом с каната за кафе.
И, естествено, самият Барт — потъналият в лиги трийсет и три килограмов пес, който беше оставил навред по руините от обиколката си своята специфична миризма, лежеше изтегнат като султан на половината матрак и джвакаше изкуствен кокал.
— Аз като ти идвам на гости, бъзикам ли се с твойта къща?
— Аз не се бъзикам. Просто съм ужасѐн.
Фаръл пак хвърли един поглед наоколо.
— Аз пък намирам жилището си за много уютно. Тук има човешка атмосфера. Агентите по недвижими имоти плащат луди пари на специални хора да постигнат този ефект.
Духър тъкмо стъпваше по захабената жълта черга, като се опитваше да заобикаля съмнителните петна.
— Ще си сипя кафе — каза той.
— Е, господин Духър, разкажете ми сега отново как открихте всичко това за развода — нещо, от което се пазите като от огън.
Двамата седяха в кухнята, отпиваха от кафето и зяпаха през прозореца към натовареното сутрешно движение по Джуниперо Сера. Ламинираната повърхност на старата маса с железни крака бе цялата покрита със следи от фасове. Барт също се бе присъединил към тяхната компания, като се бе изтегнал на пода под краката на Уес.
— От Гейб Стокман.
— Който е какъв?
— Официалният адвокат на Архиепископията.
— И просто стана дума за това?
— Горе-долу. Миналата седмица играхме голф и той започна да говори за разтрогването на брака. Църковния.
— Може би мога да получа разтрогване — каза Уес. — В този случай дали не отпада и издръжката? Ами ти какво си се загрижил толкова за разтрогването? Последния път, като си говорехме, двамата с Шийла направо си карахте меден месец.
— Така е.
— Лидия твърди обаче друго.
Духър тъкмо се канеше да отпие от каничката, но като чу това, само я завъртя бавно.