Среднощно слънце [bg]

— Каква е тая отрова? — попитах и му върнах манерката.

— Райкас — ферментирало мляко от северен елен. — Той поклати тъжно глава. — Днешните младежи признават само кока-кола, моторни шейни и хотдог. Алкохолът, обикновените шейни и еленското месо — всичко това скоро ще изчезне и с нас ще е свършено. Мдам — за утеха отпи от манерката и завинти капачката. — Охо, я виж кой идва! Анита.

Жената в зелената рокля вървеше към нас с лека танцова стъпка, сякаш минаваше случайно. Машинално се поизправих.

— Успокой топката, Юлф — прошепна ми Корнелиус. — Остави я да ти врачува, но нищо повече.

— Да ми врачува ли?

— Ясновидка е. Истинска шаманка. Но не искаш каквото иска тя.

— А именно?

— И от разстояние се вижда.

— Хм… И защо? Омъжена ли е? Сгодена?

— Не, но не искаш онова, което носи.

— Което носи?

— И което разпространява.

Кимнах бавно. Той сложи длан на рамото ми.

— Е, забавлявай се. Не съм клюкар. Здрасти, Анита!

— Чао, Корнелиус.

Той се засмя и се отдалечи. Младата жена застана пред мен и се усмихна със затворена уста. Беше потна и задъхана от танците. На челото й червенееха две гнойни пъпки. Зениците й, малки като глави на топлийки, излъчваха недвусмислена лудост. Дрога. Най-вероятно спийд.

— Здрасти — поздравих.

Тя не отговори. Само ме измери от глава до пети.

Отпуснах тежестта на другия си крак.

— Искаш ли ме? — попита тя.

Поклатих глава.

— Защо?

Свих рамене.

— Изглеждаш съвсем здрав мъж. Какъв е проблемът?

— Казаха ми, че имаш ясновидски способности.

— Корнелиус ли ти каза? — разсмя се тя. — О, да, имам. И по лицето ти прочетох, че допреди няколко секунди изпитваше желание. Какво стана? Да не се изплаши?

— Причината не е в теб, а в мен. Пипнал съм малко сифилис.

Тя се разсмя с отворена уста. Стана ми ясно защо досега се бе усмихвала, без да си показва зъбите.

— Имам презервативи.

— Положението е сериозно. Членът ми окапа.

Тя пристъпи крачка напред. Посегна и опипа слабините ми.

— Всичко ми се струва нормално. Ела, живея зад църквата.

Поклатих глава и я сграбчих за китката.

— Проклети южняци! — просъска тя и си отскубна ръката. — Какво толкова лошо има в чукането? Скоро всички ще умрем. Не знаете ли?

— Чувал съм такива слухове — отвърнах и се огледах за подходящ път за отстъпление.

— Не ми вярваш. Погледни ме. Погледни ме, ти казах!

Подчиних се.

Тя се усмихна.

— О, да, права съм. В очите си имаш смърт. Не се извръщай! Виждам, че ще застреляш огледалния образ. Да, ще застреляш огледалния образ.

В главата ми писна аларма.

— За какви южняци говориш?

— За теб.