Среднощно слънце [bg]

След банята си изпрах ризата, изцедих я и я облякох мокра. Надявах се, докато стигна до селото, да поизсъхне. Поколебах се да взема ли пистолета. Накрая реших да го оставя в хижата и го скрих при паласката под мъха. Погледът ми спря върху винтовката и кутията с муниции. Сетих се какво ми бе казал Матис. Единствената причина хората в Косюн да не крадат е, че няма нищо за крадене. Винтовката не се побираше зад дъската, затова я увих в парче битумна мембрана, което намерих под двуетажното легло, и скрих пакета под четири едри камъка до потока.

После тръгнах.

Духаше вятър, но във въздуха тегнеше нещо тежко и притискаше слепоочията ми. Сякаш се задаваше гръмотевична буря. Навярно празненството вече бе приключило, алкохолът беше изпит, а свободните жени — взети. Приближих се и чух барабаните, които бях чул и преди два дни. Подминах църквата и поех към пристана. Вървях по посока на звука.

Свърнах от пътя, тръгнах на изток, изкачих едно възвишение. Пред мен се простря сива камениста пустош — нос, издаден в стоманеносиньото море. Точно под мен се ширеше изпотъпкана равнина. Сватбарите танцуваха. Голям огън гореше до пет-шестметров камък, наподобяващ обелиск, заобиколен от два концентрични кръга от по-малки камъни. Камъните не бяха подбрани по форма и бяха доста разнородни, но въпреки това напомняха основи на недовършена сграда. Или, по-точно, останки от порутена, съборена или изгоряла сграда. Спуснах се към празнуващите.

— Здравей! — извика висок блондин в саамска носия, който се облекчаваше в пирена в покрайнините на равнината. — Кой си?

— Юлф.

— А, южнякът! По-добре късно, отколкото никога. Добре си ни дошъл!

Изтръска си члена и оттам се разлетяха капки. Натъпка го в панталона и ми подаде ръка.

— Корнелиус. С Матис сме втори братовчеди. Мдам.

Поколебах се, преди да стисна десницата му.

— Значи това било прословутият камък Транстайнен — констатирах. — Да не би да представлява останка от храм?

— Транстайнен? — Корнелиус поклати глава. — Беве-В-жаб го е хвърлил тук.

— Кой? — не разбрах.

— Митичен саам с изключителна физическа сила. Нещо като полубог. Не, четвърт бог! Точно така.

— Хм… И защо един четвърт бог ще хвърля камък именно тук?

— Защо хората хвърлят тежки камъни? За да се изфукат колко са силни, защо иначе! — засмя се той. — Защо не дойде по-рано, Юлф? Празненството е към края си.

Обърках се. Мислех, че венчавката ще е в църквата.

— При суеверните ли? — Корнелиус извади джобна манерка. — Матис бракосъчетава младоженци по-добре от анемичните лутерани.

— И в името на кои богове? — примижах към огньовете и дългата маса.

Млада жена в зелена рокля спря да танцува и ме загледа любопитно. И от разстояние се виждаше каква хубава фигура има.