Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Който се страхува от мечки… [bg]
Който се страхува от мечки… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Който се страхува от мечки… [bg]

Электронная книга - «Който се страхува от мечки… [bg]». Краткое содержание книги:

Момче на тийнейджърска възраст влиза запъхтяно в полицейския участък на малък норвежки град и с див от ужас поглед съобщава, че е открило обезобразения труп на стара жена. Убийството е станало в дома й, който се намира извън градчето, край гората. Сред дърветата момчето е забелязало притаен местния шизофреник, Ерки, който явно е избягал от клиниката за душевноболни. На другата сутрин — въоръжен мъж ограбва местния клон на банка. Крадецът взема заложник и избягва в посока на гората. Но със заложника нещо не е наред — нито хленчи, нито говори и явно не разбира какво става с него. Планът на крадеца започва да се пропуква… Всички са убедени, че убиецът на старата жена е Ерки. Освен неговата лекарка и инспектор Сейер… Въпросът кой е убиецът виси до самия край на романа. Карин Фосум поддържа по брилянтен начин напрежението, за да ни покаже накрая, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат на повърхността. Професионална медицинска сестра, Карин Фосум работи години в психиатрична клиника, откъдето може би усвоява умението да създава изключителни в психологическо отношение образи. Днес тя е известна в родината си Норвегия като „Кралицата на криминалния роман“, удостоявана е с множество национални и международни награди, включително с Наградата за най-продаван криминален роман от чужд автор в САЩ.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 101
Перейти на страницу:

Истината внезапно достигна до съзнанието му. Разтърси го като тежък удар. В колата си возеше ненормалник!

Караше бързо, но не прекалено, за да не събуди подозрение. През цялото време наблюдаваше автомобилите в огледалото. Пулсът му си оставаше висок, тялото му — изопнато като струна и напрегнато. Дишаше много повърхностно и му се виеше свят. Хвърли бърз поглед към мъжа до себе си.

— Питам те за пореден път. Каква работа имаше в банката толкова рано сутринта?

Ерки чуваше отчетливите удари на барабаните. Биеха оглушително в пълна липса на ритъм. Ерки мълчеше. Отваряше и затваряше шепи, забил поглед в пода на колата, сякаш търси нещо. Думите се изгубиха в шума от барабаните. Не се движи, не говори. Той се залюля напред-назад на седалката и затвори очи.

— Попитах те каква работа си имал в банката толкова рано сутринта!

Ерки чу разярения глас. Този тип се страхуваше. Запомни този извод и се залови да формулира отговор наум. Нестор слушаше мислите му. Неговата задача беше да одобри отговора, преди да излезе от устата на Ерки. Това отнемаше време. Нестор се стараеше много. Нестор…

— Да не си глух, човече?

„Глух ли съм?“ — запита се Ерки. Зададоха му нов въпрос, нужен беше нов отговор. Ерки избута първия настрана и се зае с втория. Нестор продължаваше да слуша. Палтото все още пазеше мълчание. „Не — увери се Ерки, — слухът ми си е напълно в ред. Чувам как кръвта пулсира във вените му, защото точно в момента кръвното му налягане е високо и той изразходва страшно много енергия за нещо толкова просто като установяването на контакт с мен. Но наистина ли иска да получи необмислен отговор? Нали именно с формулирането на отговора си му засвидетелствам уважение? От друга страна — нима той е заслужил това уважение? С какво?“

Ерки не смяташе кражбата на пари от млада жена за постижение. А и този тип носеше оръжие. Но мъжът явно бе изпълнен с мисълта за собствения си подвиг. Бузите му щяха да се пръснат от гордост. Нужно беше да изпусне малко пара.

— Ще получа ли някакъв отговор в скоро време?

Барабаните развалиха звученето на приятния му тенор. Разбъркаха думите и им придадоха писклива нотка. „Жалко — помисли си Ерки. — Мъжете са обсебени от всякакви други неща, но не и от гласа си. От мускулите си, от прическата си, от избора на подходящи за фигурата си дънки. От какви ли не незначителни дреболии.“ Ерки откри способността си да изведе зрял човек от равновесие без никакво усилие. Просто като мълчи. Хората не понасят да не получават отговори, да не знаят нищо за събеседника си. Ерки не обелваше дума.

До него крадецът дишаше тежко. Къдравата му коса бе подгизнала от напрежение. Той погледна в огледалото, намали скоростта и отби встрани. Не изключи двигателя. Хвърли бърз поглед към Ерки и процеди през зъби:

— Ще се съблека. Да не си посмял да хукнеш нанякъде!

Ерки нямаше никакво намерение да бяга. Притесняваше го револверът. Сякаш срещу тялото му бяха насочили остър лъч. Сега обаче крадецът остави оръжието върху арматурното табло над волана. Мъчеше се да си съблече пуловера, после панталоните, без да си сваля ръкавиците. Не му беше лесно, защото колата беше тясна. Пуфтеше, ругаеше и дърпаше панталоните, но най-сетне успя, целият облян в пот. След като се съблече, остана по дрехи, наподобяващи опит за камуфлаж. Нестор се разхили от Мазето. Под панталоните на крадеца лъснаха бермуди с плодове в крещящи цветове и палми и син потник с Доналд на гърдите. Неочаквано той се протегна над Ерки и отвори жабката. Извади чифт слънчеви очила и си ги сложи. Дегизира се перфектно. Ерки не се стърпя и го зяпна с почуда. Едрият мъж изглеждаше много странно в пъстрите шорти. Постара се да овладее гласа си:

— Не разбираш нищо, така че си затваряй устата! Не се обаждай, докато не ти задам въпрос!

Ерки и без това не бе обелил дума. Въпреки коженото яке и черния панталон той не се потеше. Мъчеше се да не мърда. Ако стои напълно неподвижно, значи е почти невидим.

— Мамка му, как гадно вониш!

Мъжът изсумтя, за да покаже отвращението си, и свали прозореца още по-надолу. Ерки се запита дали мъжът очаква реакция на избухването си, или просто бълва помия. За всеки случай продължи да мълчи. А и Нестор тананикаше хубав псалм и понеже най-после беше в добро разположение на духа, Ерки предпочете да се наслади на настроението му. Не се замисли накъде са тръгнали или какво ще се случи в бъдеще. Вложи всичките си сили в опита от този момент да се затвори в себе си, да се абстрахира от мъжа до себе си, от револвера. Но нямаше как да спре все по-бързо да отваря и затваря шепите си.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 101
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)