Който се страхува от мечки… [bg]

Автор: Фоссум Карин
Серия: Инспектор Конрад Сейер [bg] #3
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: ЕМАС
ISBN: 978-954-357-245-8
Переводчик: Ева Кънева
Жанр: Полицейские детективы

Электронная книга - «Който се страхува от мечки… [bg]». Краткое содержание книги:

Момче на тийнейджърска възраст влиза запъхтяно в полицейския участък на малък норвежки град и с див от ужас поглед съобщава, че е открило обезобразения труп на стара жена. Убийството е станало в дома й, който се намира извън градчето, край гората. Сред дърветата момчето е забелязало притаен местния шизофреник, Ерки, който явно е избягал от клиниката за душевноболни. На другата сутрин — въоръжен мъж ограбва местния клон на банка. Крадецът взема заложник и избягва в посока на гората. Но със заложника нещо не е наред — нито хленчи, нито говори и явно не разбира какво става с него. Планът на крадеца започва да се пропуква… Всички са убедени, че убиецът на старата жена е Ерки. Освен неговата лекарка и инспектор Сейер… Въпросът кой е убиецът виси до самия край на романа. Карин Фосум поддържа по брилянтен начин напрежението, за да ни покаже накрая, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат на повърхността. Професионална медицинска сестра, Карин Фосум работи години в психиатрична клиника, откъдето може би усвоява умението да създава изключителни в психологическо отношение образи. Днес тя е известна в родината си Норвегия като „Кралицата на криминалния роман“, удостоявана е с множество национални и международни награди, включително с Наградата за най-продаван криминален роман от чужд автор в САЩ.

Перейти на страницу:

— Къде открихте отпечатъци от пръсти?

— По дръжките на вратите и по рамката на вратата към кухнята. По кутията за хляб има само отпечатъци на Халдис. Ако отпечатъците са на извършителя, защо тогава са толкова неясни по мотиката? И защо не е оставил следи от пръстите си по кутията за хляб, щом е взел портмонето й? Това е невъзможно, та нали е пипал разни предмети из къщата? Просто не ми го побира главата.

Скаре присви очи.

— Но нали все пак при Халдис са се отбивали разни познати? Може те да са оставили отпечатъци.

— Това не се случваше често. А, намерихме писмо с клеймо от тази седмица, изпратено от Осло. „В скоро време ще се отбия да те видя. Поздрави, Кристофър.“

— Неин роднина?

— Все още не знаем. Предполагам, че е познавала убиеца си. Статистиката също е на моя страна. Изпаднал е в паника.

— Ние, хората, понякога сме толкова слаби.

Скаре влезе във всекидневната. Върху люлеещия се стол бе метнато вълнено одеяло. Той го вдигна и предпазливо го подуши. Усети мириса на сапун и камфоров спирт. Косъм от одеялото погъделичка носа му. Той го хвана с два пръста: сребрист косъм, дълъг около половин метър.

— Толкова ли дълга беше косата й? — удиви се Скаре.

— Да — кимна Гурвин. — Като млада е била голяма красавица. Ние, децата, не го оценявахме, на нас ни се струваше просто дебела и симпатична. Ето там има снимка от сватбата й.

Скаре се приближи до указаното място. Невестата Халдис Хурн би спряла дъха на всекиго.

— Роклята й е ушита от коприна на парашут, а булото е стара английска завеса. Тя ни го е казвала. А ние слушахме от приличие, както всички деца, защото все пак трябваше някак да й се отплатим за малините и ревена.

Внезапно той се обърна и се върна в кухнята.

— Къде е спалнята? — подвикна Скаре.

— Зад зеленото перде.

Скаре го дръпна и отвори спалнята. В малката и тясна стая имаше легло с високи фронтони. Халдис бе пригладила грижливо покривката от страната, където някога бе спал Турвал. От прозореца Скаре видя гората и задната част на навеса. Над леглото висеше стих в рамка:

Виждали са го с орлите. Той идва от юг, цял в пламъци. Изнеси всичко вън, не оставяй вътре нищо. Защото той ще ти поиска сметка и за комара, които ти остави в пукнатината.

Отдолу някой, вероятно Халдис, бе написал следния коментар със синя химикалка: Ама че страхотия!

Скаре се усмихна леко. Установи, че шерифът е излязъл навън. Последва го и затърси наслуки из тревата. Надяваше да се получи някакво прозрение, да намери някоя улика, пропусната от криминалистите: угарка от цигара, кибритена клечка, каквото и да е. Под кухненския прозорец в ламперията зееше дупка. Явно някой се бе опитал да я заличи, но не съвсем успешно.

— Остана от деня на смъртта на Турвал — посочи я Гурвин. — Тогава Халдис била в кухнята. Турвал карал трактора. Тя му махнала с ръка в знак, че яденето е готово. Забелязала колко бързо кара, доста необичайно за него, сякаш искал да си припомни младините, да се поизфука. Тракторът тракал като бесен. В следващата секунда се блъснал в стената. Тогава тя стояла до прозореца, вторачена в кабината на шофьора. Видяла го, паднал над волана. Починал бил мигновено.

Скаре отново се загледа над върховете на дърветата.

— Къде според вас да търсим Ерки?

Гурвин присви очи срещу слънцето.

— Сигурно се шляе наоколо. Спи на разни места. Не е ходил в апартамента си, поне не засега. Вероятно все още се подвизава в гората.

— А над стопанството има само пусти земи?

— В общи линии да. Необитавана земя с площ четиристотин и трийсет квадратни километра. От другата страна на хребета има няколко вили и останки от някогашни фински поселения. Върху някои от тях са построени планински хижи. През есента ловците ги използват за подслон. Случва се вътре да се отбият и берачи на горски плодове да си починат. Ерки е много издръжлив и е напълно безпредметно да тръгнем из гората и да търсим наслуки. Може да се крие в мазето на болницата, да пътува на автостоп из Швеция или в родната Финландия. Ерки е вечният бродяга.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?