Код "Заплаха" [bg]

Райън мина край знака, паркира и след това влезе във фоайето, метнал на рамо кожена чанта. Зад гишето на охраната стоеше усмихнат пазач с табелка на гърдите с надпис „Чеймбърс”.

— Добро утро, Джак. Как е жена ти?

— Добро утро, Ърни. Не съм женен.

— Ще проверя пак утре.

— Добре.

Така се шегуваха всеки ден, въпреки че Райън не схващаше напълно защо.

Тръгна към асансьора.

Джак Райън-младши, най-голямото дете на президента на Съединените щати, работеше тук вече почти четири години. Независимо от официалната му длъжност помощник финансов мениджър, повечето от работата му включваше анализ на разузнавателни данни. Освен това увеличи задълженията си и стана един от петимата оперативни служители в Колежа.

В тази си роля участваше в доста екшън често, много често, през последните три години, но след връщането си от Истанбул единственият екшън включваше обучение с Доминго Чавес, Сам Дрискол и Доминик Карузо.

Упражняваха се в юмручен бой и стрелба на закрито и открито в стрелбища в Мериленд и Вирджиния, за да поддържат максимално нетрайните си умения, а също се упражняваха в следене и мерки за контранаблюдение с кола, карайки към Балтимор или Вашингтон, за да се потопят в гъстия градски трафик, в който следяха или опитваха да избягат на обучаващите ги специалисти, които не трябваше да ги изпускат.

Тази работа беше прекрасна и изключително практична за мъже, които от време на време излагаха живота си на опасност в операции по целия свят. Но Джак-младши не започна работа в „Хендли Асошиейтс”, за да тренира на стрелбището или в някое дожо, нито пък за да следи или бяга от някой, с когото по-късно през деня ще пие бира.

Не, той искаше полева работа, екшън, от който се вдига адреналинът, както през изминалите няколко години. Човек се пристрастяваше — поне такъв на двадесет и нещо години — и сега Райън страдаше от липсата на този наркотик.

Но за момента всичко трябваше да чака, а и бъдещето на Колежа изглеждаше съмнително заради онова, което всички сега наричаха Истанбулския диск.

Той съдържаше няколко гигабайта цифрови изображения, електронна поща, софтуер и други различни цифрови материали и се намираше в компютъра на Емад Картал в нощта, когато Джак го застреля в апартамента му в истанбулския квартал „Таксим”.

През вечерта на нападението Гери Хендли, ръководителят на Колежа, нареди на хората си да прекратят всички нападателни операции, докато не се справят с онзи, който ги наблюдаваше. Петимата оператори, свикнали да обикалят света с „Гълфстрийма” на фирмата, сега се чувстваха като завързани с вериги към бюрата си. Заедно с аналитиците от организацията те прекарваха дните си в отчаяни опити да разберат кой беше ги следил така ефикасно по време на петте убийства в Турция.

Някой ги беше видял и записал на местопрестъплението и благодарение на Райън, който взе онзи диск, сега всички доказателства за това се намираха тук, в Колежа, и от няколко седмици всички в него търсеха начин да разберат колко са загазили.