Странните талисмани на Артър Пепър [bg]

— Съжалявам — каза Грейсток. — През годините тук са отсядали много хора, а аз имам паметта на златна рибка. Не мога да ти помогна.

Артър кимна. Опита се да се изправи, но усети остра болка в глезена и отново се отпусна на стола.

— Не се опитвайте да се движите — изрече разтревожено Кейт.

— Агхх.

— Къде сте отседнали?

— Не съм правил планове. — Почувства се уморен и притеснен. — Миналата нощ бях в една къща за гости. Не предполагах, че ще ми отнеме толкова много време да стигна дотук, а и не бях планирал да ме посрещне тигър.

Не му се искаше да се обажда на Бернадет да дойде да го вземе. Тя трябваше да съсредоточи вниманието си върху Нейтън.

— Останете да пренощувате у нас — настоя Кейт. — Ще превържа раната ви както трябва. А може би ще е добре и да си направите инжекция против тетанус, когато се приберете у дома.

— Направих си миналата година.

Той си спомни как в пощата един ядосан териер беше забил зъби в ръката му, когато я бе протегнал към ролка опаковъчна хартия. Може би се бе родил на тоя свят, за да го нападат животни.

— Независимо от това трябва да ви види лекар. И така, къде са нещата ви?

Артър си помисли за куфара си, набутан в храста край пътя. Срамуваше се да си го признае.

— Нямам нищо — отговори той. — Не бях планирал да оставам.

— Няма проблем.

Тя излезе от стаята и се върна с кошница, пълна с превръзки и мехлеми. Коленичи до него и избърса ръката му с памук, напоен с антисептичен разтвор. Нави бинт върху раната и го закопча с безопасна игла. След това свали обувките и чорапите му и втри гъст бял крем върху глезена.

— Засега ще останете с тези панталони, а сутринта ще ви намеря чисти. — Тя седна назад върху стъпалата си. — Преди малко направих грахова супа с шунка. Дали ще се изкушите да хапнете една купа?

Стомахът на Артър изкъркори.

— Да, благодаря ви — отговори той.

Семейство Грейсток и Артър ядоха супата пред огъня, сложили огромните купи на коленете си. Домакините седяха на пода, върху купчина възглавници, а Артър се бе свил в ъгъла на един от големите зелени кожени фотьойли, опитвайки се да се скрие. Макар че супата беше великолепна, с огромни парчета шунка, и бе поднесена с резени хляб с масло, на него му се искаше да си е у дома, да яде наденица, яйца и пържени картофи и да гледа някое шоу по телевизията.

За първи път след смъртта на Мириам прекарваше вечерта в компания. Слушаше разказите на лорд Грейсток за бурни партита и необуздани приятели и кротките забележки на Кейт, че съпругът ѝ има склонността да преувеличава. Искаше му се Мириам да е тук с него. Тя щеше да разказва забавни случки и щеше да знае как да отговори на разказите на семейство Грейсток. Артър не знаеше как да общува, какво да каже.