Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— Какво означава това?
— Не знам — отвърна Махони.
— Забелязал ли си, че Императорът лесно губи самообладание напоследък? — попита Стен.
— Виждаш ли — отвърна Махони, като разпери ръце безпомощно, а после размисли, — дракх като този — дали е побъркан например, не знам дали изобщо има значение. Може винаги да е бил такъв. Може би просто се преуморява в усилията си да обедини разпадащата се Империя. Аз… аз наистина не знам — повтори Махони още веднъж.
— Ето и другия въпрос — каза Стен. — Може би той е най-важният въпрос и тъкмо той ме яде. Възможно ли е тази проклета Империя да бъде спасена? Или комбинацията от Таанските войни и Тайния съвет идва твърде много?
— Разчистване… три, две, едно, сега… Отново, Стен, единственият отговор, който имам, е, че няма достатъчно данни.
Те продължиха да вървят, докато пътеката зави към изкуствената планина, която Императорът беше построил с основателната причина да му пречи да гледа негодниците в парламента, когато обсъждат нещо. Най-накрая Махони обяви, че са далеч от всякакви подслушватели, и попита Стен за сегашната му задача.
— Имаме десет минути, така че ми дай всички подробности.
Стен го стори. Махони мълчеше през по-голямата част от времето, от време на време поклащаше глава или изръмжаваше.
— Ето ти добър пример за същото, за което ти говорих — рече накрая. — Алтайският куп. Добър анализ от страна на шефа, но не можеш да не се чудиш защо е оставил неразборията да продължи толкова дълго. Оправдава се, че е бил зает с по-големи проблеми. Защо ти е казал да отидеш там и да положиш в свещен жест ръце върху Какана, за да му дадеш благословията на Императора? Можеше спокойно, и вероятно би постъпил доста по-мъдро, да те изпрати да се запознаеш с проблема и тогава да вземеш решение дали да подкрепиш стария крадец, или да повикаш агентите на „Богомолка“ да му прережат гърлото. Сега ми хрумна нещо, докато мислех на глас. Имам чувството, че той няма предишното търпение или проницателност. Е, както и да е.
— Проблемът е — усмихна се малко тъжно Стен, — че Императорът, доколкото мога да преценя, е единственият способен наоколо.
Махони не му отговори.
— Сигурен съм, че всичко ще се уреди — рече той уклончиво. — Сега навлизаме в обхвата на подслушвателите. Трябва да се погрижа за моите неща. Не минах през купища неприятности, за да се занимавам с твоите незначителни лични проблеми. За това си има свещеници.
Стен се засмя, чувстваше се доста по-весел. Махони демонстрираше присъщата на агентите от „Богомолка“ студена симпатия: „Съжалявам, че кръвта ти ще изтече, но можем ли да сменим цвета, защото винаги съм ненавиждал червеното“.
— Първо, тук — ръката на Махони докосна тази на Стен и кубче от пластмаса мина от едната длан в другата. — Има сензор за телесна топлина. Дръж го до себе си. Ако го изпуснеш, ще се овъгли.
— Какво има в него?
— Доста сложна и мощна компютърна програма и два нейни клонинга. Иди до който и да е имперски компютърен терминал, който има разрешение за достъп до общата мрежа, и вкарай кодовете. Първият ще изтрие името ми навсякъде из имперските записи, включително тези на „Богомолка“ и свръхсекретните. Вторият ще направи същото за теб; третият е за онзи негодник Килгър. След това почистването се разпространява и мутира из всички директории и и унищожава всичко по пътя си.
— За какво би ми притрябвало това? — попита Стен напълно зашеметен.
Махони не отговори.
— Още нещо. И слушай внимателно, защото ще го кажа само веднъж и искам да се запечата в съзнанието ти. Ако те залее дракх — наистина те залее, и ти ще бъдеш напълно наясно какво имам предвид, ако стане, — първата ти работа е да си отидеш у дома. Там те чака нещо.
— Малък…
— Мисли, по дяволите — излая Махони. — Вирнал си си главата, сякаш си млад кадет. Това е то. Четири средства може би. Или четири части от един стар мъж, деградиращ до слабоумие…
Махони се изхили рязко.
— … каза: „Глупако, фразата беше: надеждата е в душата й“.
Махони се засмя отново. Стен, повече от запознат със ситуации, в които внезапни изблици на шеги бяха необходими, също се засмя.
— Добре, Йън. Ако ще си разказваме стари вицове, ето една история на Килгър, която дори няма да се опитвам да докарам на неговия диалект.
Когато устните му започнаха да изричат думите на полузабравената шега, Стен си забрани да поглежда виновно към замъка Аръндел… и се концентрира върху шегите — вулгарни, шотландски и глупави.