Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— Очевидно са пропуснали да ми споменат доста неща — потвърди Стен.
— Преди много, много години Каканът реши да разреши този ужасен проблем. За тази цел смеси създанията.
— Какво?
— Избра преселване на случаен принцип. Нация от суздали например, които са се вдигнали срещу него, били преместени след потушаването на бунтовете. Често новият им дом бил сред световете на богазите.
— О, дракх — изохка Стен. Наля си питие — чисто. Започна да го пресушава, после предложи гарафата на Синд. Тя поклати глава.
— Става дори по-забавно — продължи Арета. — Каканът сформира различни милиции. Всяка от различен вид същества.
— В това няма смисъл — каза Синд.
— О, напротив. Ако използвате всяка група от милициите само срещу техните традиционни врагове, това ще държи ненавистта фокусирана върху всичко друго, освен върху вас — Какана. Друго предимство е, че тези милиционерски сили, разположени на светове на светлинни години от родните им сектори, са не само потенциални заложници, но и пречат на родния си свят да започне революция или гражданска война.
Чу се висок трясък, нещо, което прозвуча като изстрел от огнестрелно оръжие, а после изригна ентусиазиран смях. Арета погледна с копнеж към вратата на стаята.
Стен се усмихна.
— Благодаря ви, полковник. Длъжник съм ви. Бихте ли помолили Деланей да донесе сметката?
— Ще ми позволите ли да ви почерпя по едно питие долу?
— Не, благодаря — отклони поканата Стен. — Предстои ми ранно ставане сутринта, а джентълменът, с когото трябва да се срещна, може да не хареса факта, че любимият му посланик е участвал в сбиване.
С удовлетворено изпръхтяване Арета излезе и се спусна по стълбите. След секунда Стен и Синд чуха още по-силен трясък.
— Надявам се, че това място има заден изход — вметна Синд.
— Има — отвърна Стен. — Някога чувала ли си за шпионско свърталище без такъв?
Езикът на Стен се спускаше по шията на Синд надолу към деколтето на роклята. Синд въздъхна… дълбоко в гърлото си… почти изръмжа. Ръката му се длъзна по вътрешната страна на бедрото й.
Наетият от тях гравислед беше включен на автопилот, като поддържаше скорост от почти петдесет километра в час и височина от почти шест хиляди метра, далече от всички зони на трафик. Стен беше успял да включи всички насочващи сензори, преди двамата да се претърколят и да паднат заедно върху широката задна седалка.
Ръката на Стен намери катарамата на колана й, ала не успя да се справи. Нищо не се случи.
— Чувствам се като тийнейджър — оплака се той.
— Би трябвало — промърмори Синд. — Разказваш ми за огромното императорско легло — а после ме хвърляш на задната седалка на тази наета съборетина, сякаш сме някакви пубертети. Заслужаваш някой полицай да прелети над нас. Вече си представям — прошепна в ухото му. — Герой посланик, намерен с голата си телохранителка.
— Но ти не си…
Пръстите му изведнъж се съживиха.
— Напротив, съм — каза дрезгаво Синд, докато роклята се свличаше и зърната на малките й гърди просветнаха мрачно под луната светлина.
Устните им се срещнаха, езиците се движеха плавно сякаш това беше отрепетирано дълго, а не се случваше за пръв път, а после топлината й го увлече и поведе надолу и навътре за цяла вечност.
6.
Атмосферата в императорския кабинет беше мрачна. Наблизо нямаше алк или стрег. Стен се почувства доста притеснен, когато приключи с брифинга си върху мисията за Алтайския куп и сдъвка последните няколко точки.
— Кодиране… Сигнално-операционни инструкции… извънредни процедури… всичко е описано в този фиш. Готови сме. „Виктори“ може да се издигне до три И-дни, когато хранителните запаси и амунициите бъдат натоварени.
Стен остави две копия от фиша си на бюрото на Императора. Бяха кодирани и обозначени за достъп от най-високо ниво. Императорът не им обърна внимание.
— Изглежда — каза той, — че освен всичко си избрал чудесно персонала си за тази мисия. Твоят дългогодишен помощник от Единбург. Бор. Техният командир. Много фотогенично. И идеален начин да се избегнат… чуждоземни препятствия.
Който и да се беше срещал с Императора преди това, явно сериозно го беше ядосал. Но Стен беше свикнал с лошите настроения на шефа си и не обърна внимание.
— Още едно нещо, ваше величество. Във връзка с персонала.
— И какво е то?
— Нужен ми е капитан за „Виктори“. Мисля, че при очакваните обстоятелства ще бъда много зает на Джохи.
— Избрал ли си някого?
— Флотски адмирал Роберт Мейсън. В момента очаква нова задача тук, на Първичен свят.
Отначало идеята хрумна на Стен почти на шега. После, след допълнителен размисъл, му се беше сторила наистина добра. Мейсън можеше и да е тираничен началник, но бойният дух на екипажа на „Виктори“ не беше сред най-важните неща за Стен. Да остане жив, беше по-важно, а Стен знаеше, че Мейсън, педант на тема дисциплина, е способен да осигури това. Пък и беше сигурен, че адмиралът ще следва дадените му заповеди. Беше и съвсем мъничко любопитен да види дали за Мейсън ще е трудно да служи на човек, когото не харесва. Вероятно не — Мейсън почти сигурно изпитваше подобни чувства към всички съзнателни същества. Самият Стен беше научил като отреп, а по-късно и като войник, че човек не трябва да е приятел с някого, за да работи с него.