Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

— Това е… точка на прехвърляне, нали така? — благоговейно попита Рети. — Оная дупка, дето ще ни отведе в Петте галактики?

— В известен смисъл наистина е дупка. Но тази точка на прехвърляне не може да послужи като пряк изход от Галактика четвърта — галактиката, в която се намираме, — към която и да е друга. За да постигнем това, трябва да последваме преходните нишки, водещи до други хиперпространствени възли. Много по-големи и способни на мащабни прехвърляния.

— Искаш да кажеш, че няколко пъти ще трябва да се прехвърляме от поток на поток, така ли? — попита Дуер, сравнявайки космическото пътуване с плаване с кану по планински реки.

— Метафората ти до известна степен е уместна. Според последните навигационни данни от тази галактика може да се стигне до по-гъсто населени райони чрез пет последователни прехвърляния или три прехвърляния, плюс два дълги скока през А-равнището на хиперпространството, или две трудни прехвърляния, плюс един скок през А-равнището и три преминавания през В-равнището, или…

— Това няма значение — прекъсна го Рети, като плесна с ръце, за да накара устройството да млъкне. — В момента искам да знам само дали ще успеем да стигнем до точката.

Последва кратка пауза, докато машината мислеше.

— Аз съм справочно устройство, а не навигатор на космически кораб. Мога да кажа единствено, че нашата псевдоинерция на С-равнище изглежда достатъчна, за да достигнем периферията на възела. После останалата енергия на кораба навярно ще стигне до някоя от по-простите нишки.

Рети нямаше нужда да говори. Самодоволното й изражение показваше, че всичко върви според коварния й план.

Но Дуер не можеше да се заблуди.

„Може и да е невероятно умна — помисли си той. — Но е и по-луда от мулк-паяк.“

Знаеше го още откакто двамата едва не загинаха заедно преди месеци в Ръбатата планина, когато попаднаха в капана на безумно създание, наречено Единствен по рода си. Тогава разбра, че смелостта на Рети граничи с безразсъдно вманиачаване. Дуер смяташе, че е оцеляла единствено, защото Ифни покровителства лудите.

Нямаше представа какво е „точка на прехвърляне“, но му звучеше по-опасно, отколкото да дразни руолов ленивец със смрадочервей.

„Уф, добре“, въздъхна той. В момента не можеше да направи нищо. Като следотърсач, Дуер знаеше кога просто да запази търпение и да остави природата да свърши своето.

— Както кажеш, Рети. Но хайде да изключим това проклето нещо. Можеш пак да ми покажеш машината за храна. Навярно ще успеем да я научим да ни дава нещо по-вкусно от онова мазно тесто.