Гората [The Woods-bg]

— Не ми е до шеги.

— Приключихме ли?

Той поема яка глътка от питието си.

— Ще дам на това момиче сто хиляди долара — казва Дженрът. — И други сто за фонда на жена ви.

— Великолепно. Искате ли да напишете чековете още сега?

— Ще оттеглите ли обвиненията?

— Не.

Той улавя погледа ми.

— Става дума за моя син. Наистина ли искате да прекара следващите десет години в затвора?

— Да. Но срокът се определя от съдията.

— Той е още дете. В най-лошия случай се е поувлякъл.

— И вие имате дъщеря, нали, господин Дженрът?

Той се вторачва в чашата.

— Ако двамина чернокожи хлапака от Ървингтън я сграбят, завлекат в някоя стая и направят с нея същите неща, ще искате ли работата да се потули?

— Моята дъщеря не е стриптийзьорка.

— Не, господине, не е. Тя се радва на всички житейски благини. За какво й е да се съблича пред публика?

— Направете ми една услуга — отвръща той. — Не ми пробутвайте тия социално-икономически глупости. Да не искате да ме убедите, че понеже тя не разполага с подобни възможности, е трябвало да се ориентира към курварлък? Айде, моля. Това е обида спрямо всеки неоправдан в живота, който е съумял да се измъкне с честен труд от гетото.

Вдигам вежди.

— От гетото?

— Той замълчава.

— Нали живеете в Шорт Хилз, господин Дженрът?

— Е, и?

— Кажете, моля — продължавам аз, — колко от вашите съседки се занимават със стриптийз, или да го кажем по вашему — курварлък?

— Нямам представа.

— Онова, с което се занимава или не се занимава Шамик Джонсън, няма абсолютно никакво отношение към факта на нейното изнасилване. Никой няма право да отсъжда в това отношение. Вашият син също така няма право да решава кой заслужава да бъде изнасилен и кой не. Но при всички случаи Шамик Джонсън се съблича за пари, понеже разполага с твърде ограничени други възможности. При дъщеря ви не е така. — Поклащам глава. — Вие наистина не проумявате това.

— Кое?

— Обстоятелството, че тя стриптийзира или се продава, не прави Едуард по-малко виновен. Ако изобщо това има някаква връзка, неговата вина нараства.

— Моят син не я е изнасилил.

— Точно затова са създадени съдебните процеси — отговарям аз. — Свършихме ли вече?

Той вдига най-сетне глава.

— Мога да ви създам доста неприятности.

— Май вече сте започнали да го правите.

— За фонда ли? — Той свива рамене. — Това е нищо работа. За разгрявка.

Поглежда ме втренчено и задържа поглед. Това е вече много.

— Довиждане, господин Дженрът.

Той протяга ръка и ме хваща за лакътя.

— Те ще се измъкнат.

— Ще видим.

— Днес натрупахте точки, но тази курва тепърва ще бъде подложена на кръстосан разпит. Не можете да обясните факта, че бърка имената им. Това е слабото ви място. И вие го знаете. Така че чуйте какво предлагам аз.