Пейзажите на времето
- Автор: Бенфорд Грегори
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пейзажите на времето». Краткое содержание книги:
1962 г. Младият асистент в Калифорнийския университет Гордън Бърнстейн забелязва странни смущения по време на лабораторен експеримент. Въпреки присмеха и съпротивата Бърнстейн разкрива невероятна истина… истина, която ще промени живота му и историята — истина зад самото време.
— А, значи си получил бележката ми — каза професорът, когато отвори на почукването на Гордън. — Добре. Трябва да вземем някои решения.
— О! — възкликна Гордън. — Защо? — И седна до прозореца, от другата страна на бюрото срещу Лейкин. Навън булдозери с механично сумтене събаряха някои от евкалиптовите дървета, подготвяйки терена за сградата на химическия факултет.
— Наближава времето за подновяването на моята стипендия от ННФ — многозначително отвърна Лейкин.
Гордън забеляза, че професорът не каза „нашата“ стипендия от ННФ, макар да беше отпусната на него, Гордън и Шели. Лейкин бе човекът, който подписваше чековете, О. И., както винаги отбелязваха секретарките — основен изследовател. Имаше разлика.
— Предложението за подновяване трябва да се прати към Коледа — напомни Гордън. — Нужно ли е да започваме да го пишем толкова рано?
— Не говоря за писането му. За какво да пишем?
— Вашите експерименти по локализиране на спина…
Лейкин поклати глава със смръщено лице.
— Те са още в начален етап. Не мога да ги използвам като основен претекст.
— Резултатите на Шели…
— Да, те са обещаващи. Добра работа. Но все още са обикновени, просто доразработки на по-стари опити.
— Тогава оставам аз.
— Да. Ти. — Лейкин долепи длани една до друга пред себе си. Бюрото му беше очебийно подредено — всеки лист хартия бе подравнен по ръба, моливите бяха поставени успоредно един на друг.
— Все още не съм получил никакви ясни резултати.
— Дадох ти проблема с ядрения резонанс, плюс един отличен студент — Купър, — който да ускори нещата. Очаквах досега да си ми представил пълен набор от данни.
— Знаете, че имаме онзи проблем с шума.
— Гордън, не съм ти дал този експеримент случайно — леко усмихнат каза Лейкин. Високото му чело се сбърчи в изражение на приятелска загриженост. — Мислех, че ще е ценна подкрепа за кариерата ти. Признавам, че това не е точно този вид апаратура, с който си свикнал. Темата на дисертацията ти беше по-директна. Но един ясен резултат определено би могъл да се публикува във „Физикъл ривю летърс“ и това непременно би ни помогнало за подновяването на стипендията. И на положението ти в катедрата.
Гордън погледна навън към машините, които разравяха земята и после върна очи към Лейкин. „Физикъл Ривю Летърс“ беше най-престижното списание за физика, където най-новите резултати се публикуваха само за няколко седмици и не трябваше да се чака като във „Физикъл Ривю“ или още по-зле, в някое друго специализирано издание, месец след месец. Потокът от информация принуждаваше учените да се ограничат с четенето само на няколко списания, тъй като всяко едно от тях ставаше все по-дебело. Все едно да се опитваш да пиеш от пожарникарски маркуч. За да спестиш време, започваш да разчиташ на кратки обобщения във „Физикъл Ривю Летърс“ и си обещаваш, че ще прегледаш по-големите списания, когато имаш повече време.
— Всичко това е вярно — меко се съгласи Гордън. — Но не разполагам с резултат, който да публикувам.
— Напротив, разполагаш — сърдечно промърмори Лейкин. — Този ефект с шума. Той е изключително интересен.
Гордън се намръщи.
— Преди няколко дни казахте, че се дължи просто на лоша техника.
— Онзи ден се държах малко темпераментно. Не прецених съвсем трудностите, с които се сблъскваш. — Той прокара дългите си пръсти през оредяващата си коса и я отметна назад, за да открие бледата кожа на скалпа си, която рязко контрастираше на силния му загар. — Шумът, който си открил, Гордън, не е просто усложнение. След като помислих, смятам, че трябва да е нов физичен ефект.
Гордън се втренчи в него с недоверие.
— Какъв ефект? — бавно попита той.
— Не зная. Сигурно нещо нарушава обичайния процес на ядрен резонанс. Предлагам да го наречем „спонтанен резонанс“, просто за да има работно име. — Професорът се усмихна. — По-късно, ако се окаже толкова важен, колкото подозирам, ефектът може да бъде наречен на твое име, Гордън — кой знае?
— Но, Айзък, та ние не го разбираме! Как можем да му избираме такова наименование? „Спонтанен резонанс“ означава, че нещо в кристала кара магнитните спинове да се колебаят напред-назад.