![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
Усмихнах се на сравнението, погледнах новото си тяло и попитах:
— Къде е неговата купа?
— Не му е нужна. Както вече ви казах, вашето ново тяло е значително усъвършенствано.
— Звучи ми някак страшно.
— Ще се почувствате другояче, когато се озовете в него — успокои ме доктор Ръсел, надвесен над своя ПИА. — Добре, готови сме. Но първо ще ви кажа какво следва.
— Ще ви бъда много благодарен.
Той завъртя бележника към мен.
— Когато натисна този бутон — докторът посочи един бутон на екрана, — вашите датчици ще започнат да излъчват мозъчната ви дейност към усилвателя. Веднага щом бъде създадено достатъчно подробно копие на мозъчната ви дейност, ще свържа вашия кувьоз с компютърната база данни. По същото време друга подобна връзка ще бъде създадена с мозъка на второто тяло. След като проверим стабилността на връзките, ще прехвърлим съзнанието ви там. В мига, когато мозъчната ви дейност поеме контрол над новия мозък, прекъсваме връзката и ето ви — в ново тяло и мозък. Някакви въпроси?
— Стават ли грешки при тази процедура?
— Всички задават този въпрос — каза доктор Ръсел. — Отговорът е да. В редки случаи нещата могат да се объркат. Но в изключително редки. Тук съм от двайсет години — имам хиляди прехвърляния и само един провал. Жена, която получи масивен мозъчен удар по време на трансфера. Мозъчната й дейност стана хаотична и не подлежеше на прехвърляне. Всички останали се справиха чудесно.
— Тоест, ако не умра, ще оцелея. — Въздъхнах.
— Интересно заключение. Но и вярно.
— Как ще разберете кога се е прехвърлило съзнанието?
— Много лесно — сам ще ни го кажете. Повярвайте ми — вие ще го знаете.
— Как може да сте толкова сигурен? Някога преживявали ли сте го сам?
Доктор Ръсел се усмихна.
— Всъщност да. Дори два пъти.
— Но вие не сте зелен.
— Това е заради втория трансфер. Не е необходимо да сте вечнозелен — добави той шеговито и отново надзърна в своя ПИА. — Господин Пери, боя се, че е време да прекратим с въпросите, тъй като ме чака още работа. Готов ли сте да започнем?
— Не съм готов, дявол го взел — признах. — Толкова ме е страх, че ще се пръсна.
— В такъв случай позволете да перифразирам. Готов ли сте да приключим с това?
— Божичко, да — въздъхнах.
— Добре тогава. — Той посегна към екрана на своя ПИА.
Кувьозът около мен едва забележимо се разтресе. Погледнах доктора.
— Усилвателят — обясни той. — Тази част е не повече от минута.
Изсумтях нещо в отговор и погледнах към новото си тяло. Лежеше неподвижно в кувьоза, като полята със зелена боя восъчна фигура. Изглеждаше досущ като мен преди много години — дори по-добре, бих казал. Имаше мускулестото тяло на плувец олимпиец. И дълга зелена коса.
Не можех дори да си представя, че ще живея в това тяло.
— Имаме пълна картина — промърмори под носа си доктор Ръсел. — Включвам връзката. — И натисна едно копче.
Усетих слабо раздрусване и после изведнъж се почувствах, сякаш в главата ми кънти далечно ехо.
— Олеле! — възкликнах.
— Ехо-ефектът? — попита доктор Ръсел. Аз кимнах. — Това е от компютъра. Съзнанието ви долавя минималната разлика във времето между тук и там. Няма причини за безпокойство. Добре, включвам връзката между новото тяло и компютъра. — И отново посегна към екрана.
В съседния кувьоз новият аз отвори очи.
— Аз го направих — уточни доктор Ръсел.
— Той има котешки очи — рекох.
— Вие имате котешки очи — поправи ме отново доктор Ръсел. — Връзката е отлична, без смущения. Започвам трансфера. Ще се почувствате леко объркан…
Чукване на екрана…
… и аз пропаднах
мнооооооооооооооооооооооооооооооого надолу
(имах усещането, че ме прецеждат през невидима мрежа)
и всички спомени, които бях имал някога, ме блъснаха в лицето като бетонна стена
и най-ясният от тях, как Кати слиза от олтара
кракът й се заплита в подгъва на роклята
тя се препъва и за миг губи равновесие,
но ловко се изправя
и ми се усмихва,
сякаш ми казва
„Ха-ха, това няма да ме спре“
*и друг спомен, в който Кати пита „Къде, по дяволите, съм сложила ванилията?“, последван от тракането на изпусната купа на пода*
(Божичко, Кати)
След което отново съм си аз и виждам едновременно и лицето на доктор Ръсел, макар и малко замъглено, и тила му, което ме кара да си мисля: „Страхотен номер, дявол го взел“ — а мислите ми са като стерео.