![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
Едва тогава осъзнах. Намирах се на две места едновременно.
Усмихнах се и видях как моето старо и ново аз се усмихват.
— Току-що наруших законите на физиката — обявих на доктор Ръсел с два чифта усти.
— Прехвърлям ви — отвърна той и чукна за последен път върху екрана на проклетия си ПИА.
Отново бях само аз. Другият аз. Разбрах го по това, че вече не виждах новото си тяло, а гледах към старото.
И то ме гледаше, сякаш осъзнаваше, че се е случило нещо ужасно странно.
Сякаш искаше да ми каже: „Повече няма нужда от мен“.
Сетне то затвори очи.
— Господин Пери — повика ме доктор Ръсел и ме плесна лекичко по бузата.
— Да — отвърнах. — Чувам ви. Извинете.
— Как е цялото ви име, господин Пери?
Помислих за секунда.
— Джон Николас Пери.
— Рождената ви дата?
— Десети юни.
— Името на учителя ви във втори клас?
Втренчих поглед в него.
— За Бога, човече. Не го помнех дори в старото си тяло.
Доктор Ръсел се засмя.
— Добре дошли в новия си живот, господин Пери. Справихте се блестящо. — Отключи капака на кувьоза и го повдигна. — Излезте, ако обичате.
Сложих ръце — моите зелени ръце — на страничните прегради и се повдигнах. Опрях се с десния си крак и пристъпих леко. Доктор Ръсел застана до мен и ме улови.
— Внимателно. До съвсем скоро бяхте старец. Ще ви е малко трудно да си припомните какво е да имаш младо тяло.
— Какво искате да кажете?
— Ами… първо, бихте могли да се изправите.
Прав беше. Бях привикнал, че съм прегърбен (деца, пийте си млякото). Изправих рамене и пристъпих още една крачка напред. И още една. Добрата новина бе, че помнех как се ходи. Ухилих се като ученик във ваканция.
— Как се чувствате? — попита ме доктор Ръсел.
— Чувствам се млад — отвърнах, едва сдържах радостта си.
— Така трябва. Биологичната възраст на новото ви тяло е двайсет. В действителност е дори по-младо, но в наши дни можем да ги отглеждаме достатъчно бързо.
Подскочих лекичко за проба. Имах чувството, че съм преодолял половината от разстоянието до Земята.
— С това тяло дори не ми се пие.
— Отвътре сте си на седемдесет и пет.
Едва сега спрях да подскачам и се приближих към старото си тяло. Изглеждаше тъжно и отпуснато, като захвърлен куфар. Посегнах с ръка и докоснах лицето. Беше топло и почувствах дъх. Отдръпнах се.
— То е още живо! — възкликнах.
— Но мозъкът е мъртъв — побърза да уточни доктор Ръсел. — Всички ваши познавателни функции бяха прехвърлени. Когато процесът приключи, мозъкът умира. Тялото изкарва още малко време на автопилот — диша, изпомпва кръвта, но всичко това е преходно. Оставено само, то ще издъхне до няколко дни.
— Какво ще направите с него?
— На първо време ще го приберем на сигурно място. Господин Пери — добави доктор Ръсел, — съжалявам, че трябва да ви притесня, но вече е време да се прибирате в каютата си, тъй като ме чака работа и с други новобранци. Програмата ми до обед е запълнена.
— Исках да попитам някои неща за новото тяло — казах.
— Ще получите брошурка. Вече я прехвърлих във вашия ПИА.
— Тъй ли? Благодаря.
— Няма защо. — Доктор Ръсел кимна към двамата помощници. — Тези хора ще ви отведат в каютата. Честито още веднъж.
На вратата спрях и се обърнах.
— Почакайте — рекох. — Забравих нещо. — Върнах се при старото си тяло, което все още лежеше в кувьоза. — Може ли да отключа капака? — попитах доктор Ръсел. Той кимна. Повдигнах капака, пресегнах се и повдигнах лявата ръка на моето старо тяло. Изхлузих пръстена от пръста и го нанизах на своя. След това погалих старото си лице.
— Благодаря ти — прошепнах. — Благодаря ти за всичко.
Едва тогава последвах служителите.
(Така започваше брошурата, прехвърлена в моя ПИА от доктор Ръсел. Не зная дали можете да си представите илюстрацията, включваща прословутата рисунка на човешко тяло от Леонардо, само дето то бе оцветено в зелено. Но да продължим.)
„В този момент вие вече сте получили своето ново тяло от Колониалните отбранителни сили. Честито! Вашето ново тяло е краен продукт на десетилетни усилия от страна на учените и инженерите в службата по Колониална генетика и е оптимизирано за високите изисквания на службата в КОС. Целта на този документ е да ви запознае накратко с всички важни характеристики и функции на вашето ново тяло и да осигури отговори на най-често задаваните въпроси от страна на новобранците.