![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
Натиснах дръжката.
В следващата стая ме очакваше съвсем гола млада жена, която кой знае защо искаше да узнае дали си спомням нещо от празненството по случай седмия ми рожден ден.
— Не мога да повярвам, че ни показаха този филм точно преди вечеря — оплакваше се Джеси.
— Не беше точно преди вечеря — поправи я Томас. — След това ни пуснаха филмчето за Бъгс Бъни. Пък и филмът не беше чак толкова неприятен.
— Да бе, ако си падаш по репортажи за коремна хирургия. Не всички тук сме лекари обаче.
— Това означава ли, че няма да си ядеш ребърцата? — попита Томас и посочи чинията й.
— Някой срещна ли се с гола жена, която да го пита за детството му? — поинтересувах се.
— При мен беше мъж — отвърна Сюзан.
— Жена — каза Хари.
— Мъж — рече Джеси.
— Жена — призна Томас.
— Мъж — каза Алън.
Всички го погледнахме.
— Какво толкова? — сви рамене той. — Аз съм обратен.
— Интересно какъв е смисълът? — попитах. — Не на това, че Алън е обратен, а да ни показват гола жена.
— Мерси — рече нацупено Алън.
— Вероятно провокират определена реакция — обясни Хари. — Всички днешни тестове целяха да изследват интелектуалното и емоционално равнище, основата на далеч по-сложни възможности и способности. Опитват се да разберат как мислим и реагираме на първично ниво. Голата жена очевидно е трябвало да те предизвика сексуално.
— Но какво общо има това с детството ми, за Бога? — не се предавах аз.
Хари повдигна рамене.
— Какво е сексът без малко вина?
— Най-много се изнервих, когато ме ядоса онзи тип — намеси се Томас, без да спира да мляска. — Кълна се, за малко да го фрасна по тиквата. Разправяше, че трябвало да прехвърлят „Вълците“ в нисшата лига, след като две години подред се представяли зле в шампионата.
— Звучи ми съвсем разумно — рече Сюзан.
— О, не започвай и ти — тросна се Томас. — Това са мъжки работи. Само не посягай на „Вълците“.
Ако първият ден бе насочен към емоционалните и интелектуалните ни способности, вторият бе посветен изцяло на физическото ни състояние.
— Вземете тази топка — започна специалистът. — Дриблирайте. Сега тръгнете напред.
Описах кръг из неголямата спортна площадка. Помолиха ме да пробягам късо разстояние. Да направя някои упражнения. Да изиграя една видеоигра. Да стрелям по мишена на стената със светещ пистолет. После плувах (този част ми хареса). Прекарах два часа в просторно помещение с други като мен, където ни казаха да си починем. Играх билярд. Тенис на маса. Даже барбут.
Играх толкова много, че накрая се изпотих.
— Що за армия е това, по дяволите? — попитах на обяд Дъртите пръдльовци.
— Има логика — отвърна Хари. — Вчера проверяваха интелект и емоции. Днес основни физични способности. И този път на първично равнище.
— И за това ме караха да играя тенис на маса? — Повдигнах учудено вежди.
— Координация на очите — обясни Хари. — Синхрон. Точност.
— Може да ни е от помощ, когато се налага да уловим и метнем обратно чужда граната — засмя се Алън.
— Именно — потвърди сериозно Хари. — Пък и какво очаквате от тях? Да ни организират маратон? Че ние ще изпопадаме като круши преди първата миля.
— Говори за себе си, слабако — обади се Томас.
— Извинявам се, ако съм те обидил — рече Хари. — Нашият приятел ще се дотътри до шестата миля, преди сърцето му да се пръсне. Ако преди това не е получил мускулни крампи от преяждане.
— Не ставай глупав — ядоса се Томас. — Всеки знае, че трябва да се заредиш с енергия преди бягане. Ето защо ще си взема още макарони.
— Няма да участваш в маратон, Томас — припомни му Сюзан.
— Денят още не е приключил — отвърна философски Томас.
— Като стана дума — почна Джеси, — моята програма е празна. Нямам никакви мероприятия до вечерта. Утре от шест до дванайсет ще участвам в нещо, което се нарича Оценка на физическия напредък, а в осем, след вечеря, има обща сбирка.
— Аз също нямам нищо до утре сутринта — потвърдих. Останалите се присъединиха към мен. — Добре — рекох, — с какво ще се забавляваме?
— Можем да поиграем барбут — предложи Сюзан.
— Имам по-добра идея — рече Хари. — Някой има ли планове за три следобед?
Всички поклатихме глави.
— Страхотно — ухили се Хари. — Среща на същото място. Ще има опознаване на терена за Дъртите пръдльовци.
— Позволено ли е да сме тук? — попита Джеси.
— Разбира се — рече Хари. — Защо не? А дори и да не е, какво ще ни направят? Още не сме в армията. Не могат да ни изправят пред трибунал.
— Но могат да ни изхвърлят през шлюзовете — отвърна Джеси.