Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
почива то в земята
за вечността!
16 ГЛАВА
(Съдържа само винетка)
17 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ВЛИЗА И ИЗЛИЗА ОТ ОТВЪДНИЯ СВЯТ
Тука започват химните за възхвала, изпълнявани, когато мъртвият, излязъл (от тялото), прониква в прославения свят и в красивата Аменти, (или) е мигът, когато, излязъл към пълната светлина на деня, а той може да се появява по желание във всички форми на съществуване. Тогава, седнал в някоя зала, той ще може да играе на дама или да предприеме според същината на живата си душа дълги пътешествия. Той ще каже:
Аз съм бог Тум,
самотен в необятните небесни светове.
Аз съм бог Ра,
изгряващ призори от храмовете древни,
както бог Ну28.
Аз съм велико божество,
което себе си е сътворило.
Загадъчните сили на моите имена
творят небесните йерархии.
На моето издигане не пречат боговете,
понеже вчера съм
и утре.
Борбата упорита, която боговете водят
едни с други,
по моя воля става.
Знам тайнственото име
на това велико божество, което е в небето.
Аз фениксът велик съм на Хелиопол!
Аз съм пазителят на книгата съдбовна,
където всичко станало се вписва
и онова, което предстои да стане.
Аз бог Амсу29 съм в мига на неговото появяване
и главата ми с перата две на богинята Маат30
е украсена.
Ето пристигам в страната родна на отвъдното,
достигам мястото на моя дом определен,
злото, което имах в мене,
до корен бе изтръгнато.
Пороците и грешките ми бяха заличени.
Преброждам пътищата на отвъдното.
Ето познати ми са те.
Посоката на моята крачка
е в крак с порядъка на световете.
Сега достигам до владенията на хоризонта,
минавам портата свещена…
О, богове, които идвате да ме посрещнете,
ръцете си към мене протегнете,
защото станах бог, ваш равен!
Окото божествено
за миг едва ли не угасна
при битката на Сет и Хор,
аз към живот го върнах.
И след голямото разпадане на световете
аз сложих в ред кръговратите небесни.
Видях аз вчера да се ражда Ра,
в мига, когато той излизаше от дълбините на небето.
И значи неговата сила е моя сила,
понеже, ето, дух съм аз всесилен
сред тези, които обкръжават Хор!
Здравейте, о, пазители на реда на световете,
йерархии божествени, които обкръжавате Озирис,
които разрушавате на злото духовете,
вие, служители на богиня Хотеп-Секус!
Пуснете ме до вас да стигна!
Сломете злото, в душата ми стаено
(тъй както вече духовете седемте пречистихте
на своя господар Сепа послушни).
Ето Анубис31 места за тях подготвя
в деня знаменателен на име:
„Оттук ела?“
Аз съм този, на когото душата се намира
в божеството двойно Джафи.
Аз съм котката божествена,
разцепила свещеното дърво в Хелиопол
в нощта на премахването
на злите духове, противници на Неберджер32.
О, Ра! Ти, който си в това яйце космическо
и светиш като чисто злато
в своя слънчев кръг,
(ти), който вдигаш се над хоризонта
и плаваш по небето озарено,
ти, несравним, единствен между боговете!
Небето, на стълбовете на бога Шу33 издигнато,
на длъж и шир обхождаш…
Дихание — огън от устата ти излиза
и славните ти духове земите две огряват.
О, Ра! Освободи ме от този дух на злото,
с лице, от покривало скрито.
(Веждите му са кобилицата на везната
по време на нощта съдбовна,
когато, преди да бъдат заличени,
ще бъдат греховете ми претеглени.)
Освободи ме ти от тези духове пазители,
въоръжени с дълъг нож,
чиито пръсти остри болки причиняват.
Аз зная: посичането на служителите на Озирис е радостта ми…
Нека аз тяхна плячка да не бъда!
Нека не ме повличат към котела си,
защото зная имената ви, о, богове,
тъй както знам божественото същество,
във владенията на Озирис скрито.
Окото му,
макар че то (самото е невидимо, забулено),
сияе в небесата
всред обвивка — огън,
бликащ от устата му.
Минава по небето той и заповеди дава
на бога на Нил небесни
и пак невидим той остава…
Да можех да стана силен на земята до Ра!
Да можех в мир пристанището постоянно да достигна, до Озирис.
Да можех, о, богове, на жертвениците ви да намеря недокоснати
за мен оставените дарове,
защото съм един от тези, след Озирис тръгнали.
Така говори „Книгата на превъплъщенията“:
„Като сокол летя,
(и) като дива гъска крякам,
като Нехеб-Кау34 не ще загина никога“!
28
Ну — първичната водна стихия, създателка на вселената, на хармонията и живота.
29
Амсу — древно божество, почитано в град Мемфис, по-късно се приема като покровител на пътищата и планините. Изразява идеята за движението и преминаването на препятствия.
30
Маат — богиня на истината и на справедливостта, на доброто и на спокойствието, олицетворение на човечността и неотменимата логика на последствията. Една от най-големите фигури в египетската митология.
31
Анубис — бог в образа на чакал, който разделя душите на мъртвите, грижи се за надгробните дарове, почитан в Абидос. Носител на идеята за възвръщането към живота.
32
Неберджер — става дума за Озирис.
33
Шу — обожествен образ на въздуха, който свързва земята с небесния свод. Според теологичната доктрина на Хелиопол Шу е началото, което дава живот на живите и на мъртвите. Представя се като лъв. Олицетворява диханието и трептението.
34
Нехеб-Кау — става дума за бог Ра.