Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)

В документите на заловените секретни архиви не се казва дали този контакт на Роп е получил по-нататъшно развитие. Херцог Кентски, доста солиден и безотговорен човек, повече се е интересувал от астрология, френология и окултни науки, отколкото от нацизъм. Той нямал никакъв достъп до „коридорите на властта“, пък и не се е стремял към това. Той не е бил подходящият партньор за такава игра. Пронацистките симпатии, които хитлеристите уж открили у него, са отразявали само възгледите на по-големия му брат — принца-престолонаследник, а по-късно крал Едуард VIII. Той наистина безкрайно се възхищавал от Хитлер и неговите „успехи“ в обновяването на Германия като опора против болшевизма. Но, доколкото можах да установя, херцогът не е предавал никаква секретна информация непосредствено на агентите на Розенберг или на Рибентроп, макар че някои от тях и своите съобщения се позовават на него като източник. В Берлин и след започването на войната продължават да смятат херцог Кентски за пронацист. Когато през 1940 г. на път за Америка той загива при самолетна катастрофа, началникът на разузнавателното бюро при германското Министерство на външните работи Рудолф Ликус в своя некролог изказва предположението, че „инцидентът е организиран от английското разузнаване, за да се отърве от него, преди той да е поставил кралското семейство в още по-неловко положение с откровените си симпатии към делото на Германия“.

Може би херцог Кентски е бил един от експонатите в блестящата колекция на Роп, но други високопоставени личности се оказват много по-услужливи и полезни. Както ще видим по-долу, германските разузнавачи в Берлин и Лондон са получавали от тях огромна политическа и известна военна информация през онези кризисни дни, когато подобна осведоменост за намеренията и възможностите на противниците е била страшно необходима на Хитлер за осъществяване на плановете му.