Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
И все пак в дейността на абвера в Съединените щати настъпва временно затишие. Немското разузнаване се посвещава изцяло на подготовката за предстоящото заграбване на Австрия и на Судетската област. Абверът започва да отделя голямо внимание и на Франция, предполагайки, че французите няма да останат настрани, когато Хитлер пристъпи към разправа с Чехословакия — техния главен съюзник в Централна Европа. След това на хоризонта като важен обект най-после се появява и Англия. През 1937 г. Хитлер заявява на Канарис, че той може да действува в Британската империя, както намери за необходимо, въпреки провежданата от Чембърлейн политика на умиротворяване.
Двойният агент на върха на управлението
От 1933 г. няколко нацистки бюра в съперничество с Министерството на външните работи на Германия и с разузнаването наводниха Лондон с емисари, които уж имаха за главна задача да привлекат англичаните на страната на Хитлер. Повечето от тези лица открито се подвизаваха в ролята на пропагандисти, но мнозина едновременно с това изпълняваха и задачи, свърза-ни със събиране на тайна политическа и военна информация.
Съчинителят на митове за нацизма Алфред Розенберг, дилетантски упражнявайки се в дипломация с помощта на своето външнополитическо ведомство, в същото време действуваше в Англия чрез запасния лей-тенант от военноморския флот А. Д. Обермюлер, чрез политическия авантюрист барон Роп и др.
В Британските острови германците успяха да при-влекат стотици привърженици, често и високопоставени лица, които проявяваха дълбока неприязън към евреите и се страхуваха от комунизма. Те бяха обединени в няколко външно почтени организации, като дружеството за англо-германска дружба и „Линк“, или в такива, които се събират в старинни имения от рода на Кливленд, принадлежащо на леди Астър. Никнещите като гъби фашистки „партии“ п „клубове“ привличаха не само политическата утайка и десните екстремисти, но и такива видни и широко известни личности като генерал-майор Фулър, адмирал Дъмуил, вицеадмирал Пъри и Поуъл, виконтеса Доун, леди Пирсън, бившия крупен чиновник в Индия Глъдуин Джъб, бригадния генерал Блъкни, херцог Бъдфордски. Тайната фашистка агентура се стремеше да използва тези хора за пронацистка пропаганда и шпионаж. Розенберг високомерно заявяваше, че неговата организация поддържа връзка с такива ръководни фигури в английските управляващи кръгове като Фейнс — адютанта на херцог Конаутски, полковник Макоу — таен консултант на военното министерство, и някой си Бедлоу, „личен секретар на министър-председателя Макдоналд“.
Прибалтийският немец Розенберг се смяташе за специалист по Англия, а всъщност изцяло зависеше от Роп и неговата информация. Роп печелеше добри пари от това, но често поднасяше на шефа си наред с достоверните сведения и дезинформация. Той е един от най-загадъчните и влиятелни политически авантюристи на онази епоха, когато преуспяха подобни тъмни личности.
Син на разорен прибалтийски помешчик и руска аристократка, той получава образование в Германия, а през 1910 г. се заселва в Англия, където известно време е пехотен офицер, а по-късно служи във ВВС. Роп се запознава с Розенберг чрез свои стари приятели в Германия, преди всичко чрез известния журналист Ар-ноо Шикеданц, също от Прибалтика, по убеждение фашист, сътрудник на „Фьолкишер беобахтер“, главен редактор на който е Розенберг. Като започва от това запознанство, Роп съумява да се промъкне в най-висшите ръководни кръгове на нацисткото ръководство.
Роп и неговата жена — англичанка, се преселват в Берлин, наемат уютна квартира и скоро стават широко известни с гостоприемството си. Розенберг го представя на Хитлер, който веднага се изпълва от чувство на симпатия към добре информирания прибалтиец, и между тях се създават приятелски отношения. Хитлер използва Роп като свой доверен консултант по Англия и откровено споделя с него някои свои планове и намерения. Роп се отблагодарява на фюрера, като става главен ходатай по въпросите на англо-немското сближаване. Като личен представител на Хитлер той води разговори с онези влиятелни англичани, които главатарят на нацистите би искал да направи свои привърженици. Както със самохвалство заявява Роп, той многократно води в Германия свои високопоставени приятели от Англия — „няколко лордове, двама генерала, адмирал, журналисти“, а след това уверява Хитлер, че всичко видяно в Третия райх им направило голямо впечатление.