Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
Не говорете лошо за преминалите в Тънкия свят. Не трябва да се споменава (с укор) даже и най-лошият човек. Той вече е приел своя облик. Но ако някой започне да го споменава с лоши думи, той може да си създаде враг. Много често злото расте и можеш да си докараш гигантско зло с всичките му сътрудници. По-добре е и на лошия да се пожелае по-скорошно освобождение от страшния облик. (8–579)
Тамянът има свойството да усилва жизнеността на Тънкия свят. Когато го употребяват при погребения, това има за цел да съхрани у преминаващия в отвъдното чертите на съзнанието и да го освободи от сънното състояние, така характерно за неподгот-вените. (7–153)
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА
Много трудно се възприема най-простият закон за въплъщението. Писанията от най-древни времена често говорят за такава смяна на живота. Нерядко обитатели на Тънкия свят са предавали на хората от Земята различии вести. Има немалко хора, помнещи свои предишни животи. Цели векове Превъплъщенията са били признати, но след това са били отново забравяни и се е забранявало даже и да се мисли за тях. Не трябва да се отхвърля, когато деца разказват за своя минал живот. Те знаят естествено какво е ставало около тях. Сега такива бързи въплъщения ще бъдат особено чести. Много обитатели на Тънкия свят бързат да се върнат, което е отражение на развитието и спешността на еволюцията. (11 –97)
Ако хората осъзнаят, че натрупването на психическа енергия е необходимо не само за текущия живот, а като постоянна и неотменна придобивка и преимущество, такова осъзнаване значително би изменило границите на живота. Редуването на въплъщенията е засвидетелствано както от древните, така и от най-новите учения. Но въпреки това тази действителност трудно навлиза в съзнанието, иначе тя би преобразила целия живот. (4–553)
Поредицата от въплъщения може да се разглежда като поредица от отделни животи, но по-добре е да се гледа на смяната на въплъщенията като на един живот. Промеждутъците между въплъщенията могат да бъдат наречени сън или ден, в зависимост от гледната точка. В минапото това може да е било сън, но за бъдещето това може би ще бъде ден. Ще зависи от успеха на еволюцията. Ако хората биха могли по-скоро да възприемат неделимостта на живота, те биха придобили целесъобразност и ответственост. В най-древните Завети са описани денят и нощта на Брама и това, вероятно, е давало обяснение на състоянията на живота. Но след Атлантида се е наложило неразумно разбиране за смъртта и земният живот е бил заключен в раковината на предразсъдъка. Появило се отрицание, вместо опознаване. Между другото денят и нощта на Брама започват между всеки удар на пулса. Най-напред промеждутъците на пулса, след това промеждутъците на телесния сън, после на телесното и астралното състояние и така до пулса на Манвантарата (Периодите на създаване и разрушаване на Вселената — бел. на прев.). (4–450)
Подвижността на съзнанието е качество на Висшия свят. Трябва да се разбере защо царските въплъщения могат да се редуват с обущарските, без това да е унижение. На Земята трудно възприемат подвижността на външните форми, тъй като не си представят възхода на духа. (4–373)
Необходим ли е продължителният живот в едно тяло? По-полезно е да се раздели времето на няколко опита. Икономията на енергията е основа на Мирозданието. Да се пренесеш в нов дом, изпълнен с озон, значи да получиш достъп до нови придобивки. Може да се достигне до такава ограниченост, че преминаването в съседния град да започне да ти се струва голямо събитие. След това ще се наложи да не променяш жилището и да се затрудняваш при промяна на облеклото. Неподвижните хора повече от всичко се боят от смъртта. Те не се решават да мислят за нея и издигат преходящият момент в крайно състояние. Но даже и кожата върху тялото се подменяя, но ние не викаме гробаря да погребва отпадналите люспи. (4–240)
Само хора с особено разширено съзнание могат да се потопяват в минапото без вреда за по-нататъшното си развитие. За мапкото съзнание погледът назад може да бъде губителен. Хората трябва постоянно да се готвят за бъдещето и по-малко да обръщат внимание на минапото. Даже премествайки се в по-добро жилище хората вземат със себе си най-доброто имущество и никой не влачи след себе си износените вехтории. По същия начин трябва да си подготви човек и жилището за другия свят. (11–535)