Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
Черупката на тънкото тяло донася много недоразумения в битието. Тази черупка въобще не трябва да съществува и само човешкото несвършенство допуска тези междугранични образувания. Физическото тяло има своето преображение в тънкото тяло, но ако духът не се освободи от земните влечения и похоти. тънкото тяло не може да се отдели в чисто състояние. То отнася върху себе си своеобразно наслоение от земните страсти. Даже ако тънкото тяло се освободи от своите отживелици, то все пак черупката остава задълго и ще се носи насам-натам като чучело. С такива отпадъци награждава човешкото невежество прекрасния Тънък свят. (7–273)
Черупката на тънкото тяло спрямо земното притегляне е особено близка до плътното битие. Във вид на призраци тя блуждае по целия свят и разни злобни духове много обичат да завладяват такива изоставени жилища. Следователно, голяма е отговорността на преминаващите в Тънкия свят със своте земни страсти, от които е много лесно да се освободят само като мислят за Йерархията на Светлината. (7–274)
Въздействието на Огъня е разрушително за физическото тяло, но огнената стихия е съвършено естествена за огненото тяло. Значи тази промяна на отношението се извършва в пространст-вото на Тънкия свят. Действително, високите слоеве, очистени от грубите физически въжделния, вече изпитват отгнената благо-дат, но нисшите подземия на Тънкия свят са подложени все още на физического въздействие на огъня. При това колкото повече са физическите отпадъци, толкова огънят може да действа по-болезнено. Ето откъде е сведението за пламъка адов. (7–304)
За духа с развито съзнание времето на пребиваване в астралния план би могло да се ограничи до 40 дни, но различните земни условия са продължили това време до безкрайност. И причината . за това е нещастното съжаление, което привързва заминаващите към Земята. Религията казва: „Вървящият към отците с тях ще пребъде; вървящият към ангелите с тях ще пребъде; вървящият към Бога — с Него ще пребъде“. Значи поставилият си най-висока цел получава и най-доброто достижение. Затова най-доброто напътствие към напускащия Земята ще бъде: „Бързай, не се оглеждай!“ (12–2.VІІ.16)
Непотърсилият усъвършенстване дух се потопява при смяната на тялото в безлично състояние, а после блуждае, измъчван от неосъзнати въспоминания. Трябва да се избягва безразличието при смяната на тялото. Стремежът към усъвършенстване ще даде спокойствието, което е нужно за да се премине от едно тяло в друго. При това се достига качеството на Архата, който никога не прекъсва течението на съзнанието си и постоянно е устремен в бъдещето. (4–130)
Оказал се зад предела на трите измерения и най-хладнокръвният ще се ужаси, ако сърцето му не е подготвено за предстоящото ниво на познание. Не е възможно без предварителна огнена закалка да се прескочи от едното състояние в другото. Също е невъзможно да се възприеме красотата и тържествеността на Тънкия свят без своевременна изтънченост на сърцето. Ако си в тъмнина можеш да стоиш бездушно и пред най-прекрасните произведения на изкуството, но тук тъмнината е в самите нас. Така че, ако някой остане в тъмнината, нека да вини само себе си. Но страшно е да останеш в тъмнината на четвъртото измерение, а и всички последващи измерения се превръщат в ужасни гротески без осветлението на сърдечния огън. (8–30)
Хората не искат да разберат, че всички свои предубеждения те пренасят със себе си в Тънкия свят. Ако на Земята не е лесно да се освободиш от всякакви пагубни придатъци, то в Надземния свят е още по-трудно. Там изкристализират всички земни придобивки. Хората не трябва да пренасят своите страхове в Тънкия свят, защото там мисълта за ужаса твори. По този начин своеобразна епидемия от ужаси разтърсва Тънкия свят. (13–350)
Даже осведомените за надземния живот не могат да допуснат, че в Тънкия свят може да има и войни. Хората, отнесени от Земята преждевременно, пълни с почти еднакви мисли, се събират в една сфера и неминуемо продължават своите земни действия. Разпалената злоба увлича сражаващите се в ниските слоеве, къ-дето е лесно да се спуснеш, но да се излезе от там никак не е леко. Даже много високи същества понасят болезнени последици, ако се спуснат в нисшите слоеве, заради милосърдни цели. Нисшите слоеве задушават тези, които са се спуснали от високите вибрации. (13–782)