Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Местоположението на предполагаемата база в Мексико, която се намира в непосредствена близост до горепосочената магистрала, вероятно дава възможност и за контрол на развитието на земната цивилизация, тъй като в тази част на света и в непосредствена близост се намират едни от най-големите космодруми и бази на нашата планета — „Вандерберг“ и „Канаверал“. Друга функция на споменатата база на Б-169 съгласно хипотезата е да охранява каналите за пътуване във времето на тази цивилизация, намиращи се на територията на „Долината на мълчанието“. Съществуват определени предположения, че базата на цивилизацията Б-169 в тази долина е постоянно действаща от 1895 г., когато голяма група кораби се приземява в нея.
Втората база съгласно същата хипотеза се намира в района на Бермудския триъгълник и играе ролята на станция, от която непрекъснато се изпраща информация към центровете на тази цивилизация в Космоса. Тази информация вероятно съдържа основните научни постижения на човешката цивилизация, както и данни за посещенията на чужди космични кораби в околоземното пространство. Възможно е от района на Бермудския триъгълник да се изпращат често и пратки с образци земна техника към близки космични бази на извънземните.
Предполага се, че основният предавател и ретранслатор на тази база се намира на 230 км в южна посока от Маями Бийч и на 90 км от брега на полуостров Флорида, разположен е на дъното на океана на 900 метра дълбочина и има форма на правилна триъгълна пирамида с размери, близки до размерите на Хеопсовата пирамида в Египет. Едната от страните на тази пирамида е ориентирана перпендикулярно на оста, минаваща по меридиана през северния географски и единия магнитен полюс. Втората страна на пирамидата гледа към базата на извънземните от Б-169 в „Долината на мълчанието“, разположена на полуостров Юкатан в Мексико, а третата страна е ориентирана в посока на големия подводен каньон, намиращ се северно от пуерториканското крайбрежие. В този каньон се намира най-дълбоката част на Атлантически океан — 9200 метра. В това най-дълбоко място на океана вероятно е разположена друга голяма подводна база на същата цивилизация. За присъствието на ретранслатора и подводната база говорят редица факти.
През 1965 г. група учени от научноизследователското управление на американските военноморски сили извършвали опити по далечна подводна свръзка. За тази цел инсталирали антена, дълга около два километра по продължение на континенталния шелф, който се простира на около 100 мили от източното крайбрежие на полуостров Флорида. Далеч в океана патрулирал изследователски кораб с хидролокатори, които били спуснати близко до дъното, за да уловят предаваните от антената сигнали. След като сигналите започнали да се приемат на борда, неочаквано се установило, че първо се приемал редовният сигнал, след това неговото повторение и накрая някакви странни кодирани сигнали, които компютрите изобщо не могли да разшифроват. Създавало се впечатление, като че ли някой улавял сигналите, имитирал ги и след това започвал да предава свои собствени сигнали на същата носеща честота. Разтревожените учени от военноморския флот на САЩ засекли направлението на неизвестния източник и установили, че той се намира в една от най-дълбоките точки на Атлантически океан, северно от Пуерториканското крайбрежие. През 1963 г. при учения на военноморския флот на САЩ в споменатия район на екраните на радарите и визуално в продължение на три денонощия били наблюдавани обекти, които развивали скорост до 270 км/ч. При опита да бъдат преследвани, обектите се скрили в най-дълбоките точки на океана, при това на същото място, откъдето бил приет тайнственият сигнал две години по-късно. Що се отнася до пирамидалния ретранслатор, то неговото местоположение е било засечено чрез дистанционни методи на заснемане от разузнавателните спътници, летящи в околоземното космично пространство. През последните години учени от военноморските сили на САЩ са изследвали въпросната пирамида с помощта на подводници и батискафи. При това изследване американските специалисти са се натъкнали на редица трудности.
Интересно е да се отбележи, че вероятно по време на предаване и излъчване от пирамидалния ретранслатор с корабите и самолетите, преминаващи над него и през направлението на излъчване, се случват, меко казано, странни произшествия. Така например през 1972 г. пътнически самолет на авиокомпанията „Нешънъл еърлайн“ със 127 пътници на борда се приближавал към пистата за кацане на летището в Маями. Внезапно той изчезнал от екрана на контролиращите го радари и се появил едва след десет минути, при това на същото място, откъдето бил изчезнал. Пилотът и екипажът били учудени от безпокойството на персонала на летището, тъй като според тях не било станало нищо необикновено. Един от диспечерите казал на пилота: „Боже мой, приятелю, та вие десет минути просто не съществувахте.“ Екипажът сверил часовниците си и часовниковите прибори в самолета и забелязал, че всички часовници са назад с десет минути спрямо тези в летището. Това било толкова по-странно, тъй като при сверката на часовниците в самолета с диспечерската кула, направена двадесет минути преди това, не била отбелязана никаква разлика.