Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))

Една такава организация е Агенцията за национална сигурност на САЩ — АНС. По публикувани данни последната е създадена на 4 ноември 1952 г. с Директива нр. 6 на президента Труман с цел тотално разузнаване на събитията, ставащи по планетата ни. Методите и средствата на агенцията не са ограничени, важното е да се улови колкото е възможно повече информация, която да се дешифрира, систематизира и насочи към определени управляващи кръгове. Центърът на информационния електронен гигант се намира на 25 км от Вашингтон във форт Миид. В него работят само част от служителите на агенцията. Останалите са разпръснати по целия свят, в повече от 3000 разузнавателни бази на суша, по вода и във въздуха.

В подземията на главната девететажна сграда на АНС е разположен мозъкът й — два свръхмощни компютъра, извършващи милиарди операции в секунда. Последните дешифрират, съхраняват и подреждат получената информация, търсейки връзката между уловените факти. Систематизираната и синтезирана информация се отпечатва всекидневно само в шест екземпляра за управляващите среди. За президента на САЩ се отпечатва отделен вестник в един-единствен екземпляр.

Агенцията за национална сигурност фотографира и анализира всичко, което става както по континенти и океани, така и в близкото космическо пространство. Информацията постъпва от разузнавателните бази, от спътниците в Космоса, от мрежата радарни станции и телескопи, от екипажите на всички военни кораби, подводници и самолети на САЩ. Интересно е да се отбележи, че агенцията, макар да стои в сянка, обработва до 97% от разузнавателната информация. На ЦРУ и ФБР се падат едва 3%. Според някои публикувани данни към Агенцията за национална сигурност има създаден специален отдел за информацията, свързана с НЛО. Към всяка атомна подводница, самолетна ескадрила или ракетна площадка на САЩ също има офицер, отговарящ за постъпващата информация за НЛО. АНС се намира в пряка връзка с Центъра за космическо разузнаване и Висшето космическо командване на американските ВВС „SPACECOM“, разположено от 1 септември 1982 г. на територията на военновъздушната база „Патерсън“ край Колорадо Спрингс, щата Колорадо. Това е същата база, в която са откарвани за изследване всички катастрофирали НЛО. Подобни центрове има изградени и в другите големи държави. Така например в началото на осемдесетте години на Волоколамско шосе до Москва за 18 месеца е изграден руският център за космическо разузнаване. Великобритания също притежава подобен център. Въпросното учреждение носи кодовото название 01–55 и е разузнавателно управление към Министерството на отбраната. Централният му офис се намира дълбоко под земята в подземията на „Уайтхол“ — комплекс от правителствени здания в Лондон. В компютрите на това управление са описани хиляди случаи на наблюдения на НЛО в небето на Великобритания. Зад плътно затворените врати на това ведомство стотици негови служители ежедневно събират, анализират, сортират и квалифицират разузнавателна информация по темата НЛО. В САЩ от 1987 г. на 12 км от Колорадо Спрингс дълбоко под Шайенските планини към центъра за космическо командване е изграден един от най-мощните компютърни центрове за обработка на подобна информация в света. В него работят над 2300 висококвалифицирани специалисти с най-мощните компютри на САЩ. От центъра за контрол на полетите, намиращ се също тук, се следят във всеки момент и данните за траекторията на полета на близо шестте хиляди изкуствени спътника на Земята, обикалящи по регулирани орбити, както и траекторията на близо шестнадесет хиляди части от ракети и спътници, прекратили вече своята дейност. Тук се намира и най-голямата компютърна банка с информация за НЛО в света. В нея са записани данните за НЛО от близките десетилетия. Компютърът на този център за секунди може да определи, че наблюдаваният и заснет неидентифициран летящ обект над Япония на 6 юли 1988 г. 14 години по-рано е прелетял над Хавайските острови. Съгласно някои публикации техниката, с която разполагат АНС и „SPACECOM“, е такава, че позволява всеки неидентифициран летящ обект, появил се на Земята или в близкото космическо пространство, да бъде регистриран и анализиран като форма, големина и траектория до 3 секунди след неговото появяване. Ясно е, че за подобни организации, снабдени с радари, които могат да хванат полета на птица над океана на разстояние 6000 км, и оборудвани със спътници, които следят автоматично всички летящи обекти над повърхността на Земята, които отговарят на определени параметри (топлинно излъчване и др.), това не представлява никаква трудност. Така например влязлата окончателно в действие през 1988 г. американска глобална система за позициониране и навигация „GPS“ определя в реално време координатите и скоростта на летящите обекти. Системата се състои от 24 спътника „NAVSTAR“, разположени в три орбитални плоскости (по осем на плоскост) и ъгъл 120° между тях, летящи на височина 20 хиляди километра в почти кръгова орбита с период на въртене 12 часа. Подобна глобална навигационна система, известна под името „ГЛОНАС“, има и Русия. С помощта на съществуващите разузнавателни спътникови системи координатите на всеки НЛО, навлязъл в околоземното пространство, могат да бъдат определени с точност до 3 метра а скоростта с точност до 10 см/сек.