Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Но нека разгледаме каква е била ситуацията с неидентифицираните летящи обекти през петдесетте и шестдесетте години на нашия век, когато подобни системи не са били изградени.
Съществуват предположения, основаващи се на определени публикации, че по времето, когато са взривени първите атомни бомби над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г., на Земята има изградени две бази на извънземна цивилизация. Тази цивилизация условно можем да обозначим като Б-169, тъй като нейните представители са с бяла кожа, имат черти, много близки до човешките, и са със средна височина около 169 см. Приликата между хуманоидната раса и земните жители съвсем не е случайна, тъй като се предполага, че двете раси имат общ генетичен корен в по-далечното минало. Съгласно тази хипотеза представителите на цивилизацията Б-169 отдавна държат под наблюдение и опека човешкото развитие. Предвид на общия генетичен корен хуманоидите от тази раса са настроени приятелски и дружелюбно към земните жители и се стремят към минимална намеса в развитието на земната цивилизация.
Съгласно хипотезата базата им, намираща се в „Долината на мълчанието“ в Мексико, има тройна функция по онова време. От една страна, от местоположението на базата в Мексико могат да се контролират посещенията на кораби от други извънземни раси, идващи към Земята, както от звездното небе на южното полукълбо на планетата ни, така и пристигащи от небето на северното полукълбо. Освен това базата е разположена в непосредствена близост до равнината, определена от географските и магнитните полюси на Земята в нашата епоха.
Географските полюси, определени от оста на въртене на Земята, имат максимално годишно отклонение, ненадхвърлящо границите на квадрат с дължина на страните 30 метра. За разлика от тях магнитните полюси пълзят по повърхността на планетата ни със средна скорост от шест километра в рамките на една календарна година. В момента единият магнитен полюс се намира в Северния ледовит океан над североизточната част на Канада до остров Принц Уелски. Той се намира на разстояние 2300 км от северния географски полюс. Двете оси, свързващи съответно географските и магнитните полюси, в настоящия момент сключват помежду си ъгъл от 11,4°. Оста, определена от северния географски полюс и съответния магнитен полюс, пусната като меридиан над повърхността на планетата, преминава над територията на Канада, полуостров Флорида, югозападната част на Бермудския триъгълник и западното крайбрежие на Южна Америка. Тази ос улеснява вероятно много гравитационно-магнитната навигация на извънземните кораби, които се спускат по нея при кацане и излитане. Направленията на гравитационния и магнитния компас на тези кораби съвпадат при спускане по тази магистрална писта. Подобно спускане е наблюдавано многократно.
Така например на 9 февруари 1913 г. в 21 часа и 5 минути жителите на централната част на Канада наблюдавали в небето появата на огнено червено тяло, след което последователно се появили 10 вълни, във всяка от които имало около 30 обекта, летящи на групи от по 3, като на парад. По такъв начин, общо взето, прелетели повече от 300 светещи обекта, изчезването на които било съпроводено с грохот. Общата продължителност на наблюдението била около 3 минути. По съвкупността от наблюденията от 143 точки на американския континент и на корабите в Атлантически океан било установено, че тези обекти прелетели по права траектория през района на Ню Йорк и Бахамските острови до крайбрежието на Южноамериканския континент. Дължината на засечената траектория била повече от 9000 км, а височината на полета около 40 км. Скоростта на обектите била около 9 км/сек. Предизвиква учудване фактът, че не е регистрирано нито едно наблюдение на падане на тези обекти. Най-удивителното се състои в това, че 5 часа след първото наблюдение, в 2,30 часа през нощта точно по същата траектория прелетели няколко групи подобни обекти, въпреки че за това време Земята успяла да се завърти на около 25°. Твърде странно е също, че на следващия ден, на 10 февруари в 14,00 часа жителите на Торонто наблюдавали прелитането на 8 тъмни обекта — отначало в същата посока, а по-късно и в обратна посока по трасето. Години по-късно, като например в 1952 г. по същото трасе са наблюдавани полети на други групи от обекти.