Родена в пламък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в пламък». Краткое содержание книги:
Тя отблъсна ръцете му.
— Хич не ме интересуват твоите планове и разписания. Ти подписа договор с творец, Суини, а не със смотан чиновник.
— И какво точно творческо отклонение ти попречи да изпълниш съвсем простите указания?
Тя му се озъби и се чудеше дали да го удари, но се отказа и посочи:
— Това!
Той хвърли поглед натам и замръзна. Само сляпата му ярост го бе лишила от възможността да съзре — не, направо да бъде зашеметен от вида му още при влизането.
Скулптурата стоеше в далечния край на работилницата, почти метър висока, в кървави цветове и изящни, чувствени форми. Плетеница от крайници, вероятно мина му през ум, — безсрамно сексуално и страхотно красиво. Приближи се, за да изучи творението под друг ъгъл.
Почти различаваше лица. Те сякаш се превиваха във въображаеми образи и се стопяваха, като оставяха единствено усещането за пълно удовлетворение. Невъзможно бе да се различи къде започваше едната фигура и къде — другата; така съвършено и цялостно бяха изваяни.
Олицетворяваха тържеството на човешкия дух и сексуалността на животното.
— Как го нарече?
— Отдаване — тя се усмихна. — Имам чувството, че ти ме вдъхнови за него, Роуган — изпълнена с нов прилив на енергия, тя се надигна от пейката. Главата й бе замаяна сякаш бе опиянена, и се чувстваше великолепно. — Страхотно много време ми отне да докарам цветовете. Нямаш представа какво количество претопих и изхвърлих. Но го виждах кристално чисто в главата си и исках да го възпроизведа напълно — тя се засмя и взе отново чука, за да забие поредния пирон. — Нямам спомен кога спах за последен път. Може би преди два-три дни — тя отново засия и прокара ръка през косите си. — Не съм уморена. Чувствам се невероятно. Изпълнена съм със страхотна енергия. Имам чувството, че не мога да се спра…
— Възхитително е, Маги.
— Това е най-доброто нещо, което съм сътворила досега — тя се извърна, за да го огледа отново. Потупваше чука в дланта си и добави: — И вероятно най-доброто, което някога ще създам.
— Ще наредя да ти изпратят сандък — той я погледна през рамо. Бе восъчно бяла и преуморена — факт, който възбуденият й мозък тепърва щеше да предаде на тялото й. — И лично ще се погрижа за пратката.
— Точна сковавах сандък. Няма да ми отнеме много време.
— Не може да ти се вярва.
— Разбира се, че може — чувстваше се така празнично. Дори не се обиди. — И ще стане по-бързо, ако аз го скова. Вече знам размерите.
— Колко време ще ги е нужно?
— Час.
Той кимна.
— Ще използвам телефона ти, за да уредя камион. Предполагам, че телефонът ти все пак работи?
— На саркастичен ли се правиш? — тя се приближи към него с ехидна усмивка. — Отива ти. Както впрочем и безупречно подбраната ти вратовръзка.
Преди и двамата да разберат какво става, тя сграбчи вратовръзката му и го притегли към себе си. Топлата и уста се впи в неговата и така го стресна, че той остана неподвижен. Свободната й ръка хвана косите му и тялото й се долепи до неговото. Целувката пареше, гореше, изпепеляваше. И така внезапно, както бе започнала, тя се отдръпна.
— Каприз — усмихна му се тя. Сърцето й в гърдите подскачаше като на заек, но щеше да анализира това по-късно. — Отдай го на недостатъчно сън и свръх енергия. А сега…
Той я сграбчи за ръката, преди тя да успее да се обърне. Няма да се отърве така лесно, реши той. Няма да допусне да го парализира за миг, а в следващия да изчезне.
— И аз имам своите капризи — промърмори той положи ръка на тила й. Забеляза гняв и изненада в погледа й. Но тя не се противи. Дори му се стори, преди да я целуне, че в очите й заиграха весели пламъчета.
Но тези пламъчета отминаха бързо. Целувката бе нежна, сладка, щедра. Неочаквана, сякаш родена в огъня на пещта, тя едновременно и успокояваше, и възбуждаше. Стори й се, че долови някакъв звук нещо между вопъл и въздишка. Фактът, че се бе изплъзнал от нейното пламтящо гърло, я втрещи.
Но не се отдръпна. Дори когато се изтръгна същия звук, но вече тих, безпомощен и измамен. Не, не се отдръпна. Устните му бяха прекалено вещи, нежни и настойчиви. Тя се разтвори, за да се наслади напълно.
Чувстваше как постепенно се разтапя. Първият прилив на горещина я бе омекотил и запали и у нея силен, траен огън. Той забрави колко беше бесен, усещаше предизвикателството и осъзнаваше само, че е жив.
На вкус тя бе дълбока, опасна и устата му напълно я поглъщаше. Обзе го желание да я вземе, да я спечели, да я погълне. Цивилизованият мъж у него — онзи, възпитаният да следва строго етичните норми — отстъпи ужасен.