Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Кевин ли? — Погледът на Меган веднага се стрелна към прозореца. — Не е ли навън с Алекс и Джени?
— Да, но не е тук. — Усмивката на Коко бе разсеяна — това бе престорено, нещо, което бе усъвършенствала години наред. — Днес е свободният ден на Натаниъл и той намина да обядва тук. Невероятен апетит има и не наддава дори един грам. Ама и той много се движи. Затова се тези великолепни мускули. Прекрасен е, нали?
— Коко, къде е Кевин?
— Боже, пак се отплеснах. Кевин е с Нейт. Всички са с него. Той отведе децата.
Меган вече бе скочила на крака.
— С него ли? Къде? На корабчето? — Ужасът, предизвикан от бури и извисяващи се вълни, се замята в ума й, въпреки че небето навън бе безоблачно синьо.
— Не, не, в неговата къща. Строи тераса или нещо подобно, а децата умират от удоволствие да отидат да помагат. Ще ми направиш страхотна услуга, ако минеш да ги прибереш вместо мен. — И така, каза си изключително доволна Коко, Меган ще има възможност да види чудесния малък дом на Нейт и колко е изключителен той в отношенията си с децата. — Сузана искаше децата да са тук, ала на мен сърце не ми даваше да им откажа. Тя няма да се върне чак до пет, така че недей да бързаш.
— Ама аз…
— Знаеш къде е къщата на Сузана и Холт, нали? Натаниъл живее на двеста метра по-надолу. Очарователно местенце. Не можеш да го пропуснеш.
Преди Меган да успее да изрече и дума, вратата бавно се затвори.
Това, каза си Коко, докато крачеше по коридора, бе изключително добре свършена работа.
ПЕТА ГЛАВА
Кевин не можеше да прецени кое бе по-страхотно. Колебаеше се между малкия огнедишащ дракон на рамото на Натаниъл отзад и сбръчкания нацупен белег точно отпред. Белегът бе останал в резултат от пробождане с нож, а това бе достатъчно, за да го отведе на първо място в класацията. Но пък татуировката, истинска татуировка на дракон съвсем не бе за пренебрегване.
Натаниъл имаше още един белег, точно под кръста, близо до бедрото. Когато Алекс започна да го разпитва с детска настойчивост, мъжът обясни, че бил от змиорка, с която се бил вплел в двубой някъде из Тихия океан.
Кевин веднага си представи Натаниъл, въоръжен единствено с нож, стиснат между зъбите, започнал битка на живот и смърт с люспесто създание не много по-различно от чудовището на Лох Нес.
Освен това новият му приятел си имаше и папагал, огромна пъстроцветна птица, която си стоеше вътре в къщата на дървена стойка и бъбреше. Любимият израз на Кевин стана „Откъсни й главата“.
Кевин реши, че Натаниъл Фюри бе най-готиният човек, когото някога бе познавал — мъж, пропътувал също като Синдбад седемте морета на длъж и на шир, белязан в битки, за които носеше неоспорими доказателства. Това бе човек, който обичаше кучета и говорещи папагали.
По всичко личеше, че не му бе неприятно Кевин да се мотае около него, а Алекс и Джени да тичат из двора с кучето, докато се стрелят с въображаеми лазерни пистолети. За него обаче бе много по-интересно да е до Нейт и да го наблюдава как забива пирони в дъските.
Чак след шест обработени дъски Кевин събра смелост да го атакува с напиращите въпроси.
— А ти защо искаш тераса тук?
— За да мога да седя на нея. — Мъжът нагласи нова дъска на място.
— Ама нали си имаш една отзад?
— И тя ще си остане там. — Три удара с чука и пиронът бе забит до главичката. Натаниъл се отпусна, клекнал на пети. На главата си бе вързал кърпа и бе облечен единствено в разръфани къси джинси. Кожата му бе загоряла от слънцето и покрита с капчици пот. — Виждаш ли как се оформя рамката?
Кевин проследи с поглед гредите, които обхождаха едната страна на къщата.
— А-ха.
— Продължаваме, значи, така, докато стигнем до другата тераса.
Погледът на Кевин светна.
— Значи ще обиколи цялата къща, също като кръг.
— Правилно си схванал. — Натаниъл заби следващия пирон и се намести. — Харесва ли ти острова?
Зададе въпроса така естествено, сякаш питаше друг възрастен и затова Кевин първо се огледа, за да е сигурен, че мъжът говори на него.
— Харесва ми. Много. Живеем в замъка, но мога да си играя непрекъснато с Алекс и Джени.
— Нали и в Оклахома си имаше приятели?
— О, да. Най-добрият ми приятел беше Джон Къртис Силвърхорн. Той е наполовина команч. Мама каза, че може да идва на гости когато пожелае, а иначе ще си пишем непрекъснато. Вече му писах за китовете. — Кевин се усмихна срамежливо. — Това ми хареса най-много от всичко.